Сюзън Джонсън - Грешница

— Очаквах подобно предложение, милорд, но отговорът ми е не.

— Знаеш, че твоят кон няма да спечели.

Челси разбираше, че той я предизвиква. Освен това явно не вярваше, че техните коне могат да спечелят. Надбягванията и конете бяха целият й живот. Тя рязко се изправи и измери с поглед младия херцог, разглезен от жените, уверен в красотата и конете си. Гледаше изваяните черти на лицето му, великолепното му тяло, мързеливо отпуснало се на леглото. Цялото му същество излъчваше самоувереност, която я дразнеше и предизвикваше.

— Какъв ще бъде залогът? — попита Челси.

— Ти, естествено — лениво отвърна той.

— Бъди по-точен.

— Бих искал да кажа завинаги, но ти ми напомни, че трябва да бъда по-практичен. А и това е само едно надбягване, така че… — Меката му усмивка изчезна и гласът му прозвуча твърдо, както обикновено, когато обявяват залозите. — Искам да бъда с теб една седмица през този месец. Ти кажи къде, а аз ще се погрижа за останалото.

— А ако ти загубиш?

— Ти ще решиш какво да поискаш — студено отвърна Синджън.

— Предпочитам, да получа пари.

— Както искаш. — Младият мъж наведе леко глава и един черен кичур падна върху челото му. — Колко искаш?

— Петдесет хиляди гвинеи. — Това беше огромна сума. Той можеше да откаже и честта й щеше да бъде спасена. Ако приемеше и спечелеше, с тези пари щеше да плати дълговете на баща си.

— Съгласен съм — тихо рече той и се усмихна.

— Сега мога ли да си тръгна?

— До утре. С нетърпение ще очаквам надбягванията.

— Не бих искала да се разбере, че аз ще бъда жокей…

— Можеш да бъдеш спокойна. Никой няма да узнае. Имаш думата ми.

Синджън я наблюдаваше докато се обличаше и предвкусваше удоволствието, когато отново ще я има. Помогна й да завърже панделките на роклята си и закопча копчетата отзад на гърба й. Помисли си колко различна изглежда тя в бялата си рокля от всички жени, които бяха посещавали спалнята му. Контрастът беше поразителен, както и чувствата, които изпитваше в този миг. Още по-изумителен бе фактът, че въобще изпитваше някакви чувства. Тръсна глава, за да прогони смущаващите мисли и нежно я целуна.

— Ще се срещнем на надбягванията.

— Смятам да спечеля — закачливо отвърна Челси.

— Ще видим — тихо отвърна Синджън.

Тя нямаше шанс срещу Мамелюк и Фордхем. Никой през този сезон не бе побеждавал огромния червеникавокафяв кон.

— Приготви парите — усмихна се Челси и му изпрати въздушна целувка. Завъртя ключа и отвори вратата.

— Защо, по дяволите, се бави толкова дълго? — избухна Дънкан в мига, когато сестра му излезе от спалнята на херцога.

— Няма да се омъжа за Джордж Прайн — отсече Челси. — А сега ще се прибера у дома. Ако искаш, можеш да ме придружиш.

Дънкан се втурна след нея по стълбището за прислугата, без да спира сърдито да мърмори:

— Синджън ще си плати за всичко! Знаеш това, нали?

— Не и след като разкажа на татко какво съм направила. Не и след като кажеш на папа какво мисли херцогът за женитбата. Не ми се вярва, че някой може да го заведе насила пред олтара. Пък и аз нямам намерение да се омъжвам — отсече Челси и продължи с още побърза крачка. Очевидно не желаеше да говори повече по въпроса за женитбата, преди да се изправи пред разгневения граф Фергюсън.

Баща й я засипа с проклятия, ругатни и заплахи. Дънкан и Нейл доляха масло в огъня със забележките си, повечето от които се оказаха неуместни. Но Челси бе непреклонна, не се оправдаваше, не молеше за прошка. Стоеше изправена в средата на стаята с разрошени коси, измачкана рокля и намокрени поли от газенето из поляната.

— Не можете да принудите херцог Сейнт Джон да се омъжи за мен, освен ако не го довлечете с вързани ръце в църквата. Но трябва и моите да вържете. Защото не желая да се омъжвам за него. И не ме е грижа дали ще крещите и ругаете до сутринта!

— Но той съсипа живота ти, мила моя — изсумтя баща й, — и аз не мога да оставя този проклет англичанин да се измъкне безнаказано!

— Той въобще не знаеше, че това съм аз — търпеливо обясни за десети път Челси. — Херцогът си мислеше, че аз съм само една от лондонските проститутки. Казах му, че целта ми е само да се отърва от домогванията на Джордж Прайн и не той, а ти папа, си истинският виновник за всичко останало. Не искам да ме продаваш, заради проклетите си дългове, и то на този противен епископ. И ако не съобщиш вежливо на Джордж Прайн да забрави за мен, аз ще му го кажа, и то без никакви вежливости! — Девойката гневно се обърна и закрачи из стаята подобно на тигрица затворена в клетка. Чувстваше се уморена от безкрайните спорове с тримата разгневени мъже, които цялата сутрин повтаряха едно и също. — Може би някои момичета могат да бъдат заставяни да се омъжат насила, но аз не съм от тях — продължи тя като едва сдържаше гнева си. — Не знам как да ви накарам да го разберете.