Сюзън Джонсън - Грешница

Вместо нея около конете се суетеше по-малкият й брат Колин, с бял брич и синя копринена риза. Нима тя се бе отказала от техния облог? Или баща й е забранил да язди в надпреварата в Нюмаркет? Жена — жокей би предизвикала неописуем фурор сред трибуните, въпреки че в историята на конните състезания не липсваха подобни прецеденти. Ала това се бе случвало само при второстепенни състезания или за задоволяване прищевките на някой капризен лорд. Очевидно днес мис Фергюсън едва ли щеше да се появи на пистата.

Природата сякаш споделяше мрачното му настроение, защото след по-малко от час гъсти облаци затъмниха небосвода. Вятърът се усили, а във въздуха замириса на буря. Олим смръщено огледа небето, а Синджън даде последните си нареждания на Фордхем. Жокеят се опита да успокои, господаря, си.

— Мамелюк е в отлична форма, дори може да се състезава без жокей. Не се тревожи за него.

— Извини ме, че преди малко бях груб с теб. Сигурно съм уморен — усмихна се Синджън. При тези думи в съзнанието му отново изплува образът на прекрасната мис Фергюсън. Тръсна недоволно глава. Не биваше да мисли толкова много за тази провинциална красавица със златисти коси. Капризна, като всички жени, тя вероятно е променила решението си и се е отказала от техния облог. Е, жените доставяха удоволствие на мъжете, но явно на тях не можеше да се разчита.

Повикаха конете на пистата десет минути преди старта и херцогът за последен път огледа зоната на стартовата линия. Вниманието му бе привлечено от нечии руси къдрици. В следващия миг сърцето му бясно заби. Беше познал кой е жокеят на Тън. На устните му разцъфна тържествуваща усмивка и лошото му настроение моментално се изпари.

— След последното състезание ще замина някъде за цяла седмица, за да си отдъхна след тези напрегнати дни — обърна се херцогът към Сенека. Индианецът бе застанал до него на оградата, разделяща клетките за състезателните коне от зоната за сключването на облозите. — Ще ми направиш ли една услуга, приятелю? Искам да те помоля да заминеш за Лондон вместо мен и да купиш онази ирландска кобила от конюшнята на Боби Уотърфорд. Животното е много чувствително и се нуждае от специални грижи.

— Разбира се. Но защо променяме плановете си? Нали вчера ми каза, че искаш лично ти да заминеш за Лондон. Предполагам, че писмото на Касандра е причина за желанието ти.

— Касандра може да ме почака още една седмица. Преди десетина дни Деймиън ми писа, че се нуждае от подписа на адвоката за някакви документи относно именията. Така че може и той да замине, ако не ти се пътува. — Синджън се стараеше да говори нехайно, но се чувстваше притеснен. За пръв път, откакто се познаваха, не можеше да си позволи да бъде откровен с червенокожия си приятел. Ала беше обещал на Челси, че никой няма да узнае за тайните им срещи. Не искаше за нищо на света да се откаже от една седмица със страстната мис Фергюсън.

— Е, предполагам, че Деймиън няма да има нищо против да замине за Лондон — предпазливо промърмори Сенека, без да откъсва поглед от конете, подредени зад стартовата линия. — Изглежда си заложил доста на това надбягване, така ли е?

— От една година Мамелюк е безспорен фаворит. Смятам, че мога да спечеля доста добра сума. Почти всички залози са разпределени между него и жребеца на Фергюсън, за когото някои букмейкъри твърдят, че бил най-бързият кон, виждали някога по пистите в цяла Англия.

— Може ли да спечели?

— Обзалагам се, че не.

— Толкова ли се вълнуваш от едно обикновено състезание? — учуди се Сенека.

— Имам особени причини — усмихна се Синджън.

— Много ли си заложил?

— Зависи.

— От какво?

— От личната преценка.

— Очевидно криеш нещо от мен.

Синджън поклати глава.

— Явно дамата има много ревнив съпруг.

— Тя не е омъжена.

— Ти си глупак.

— Да, трябва да ти призная, че тази мисъл ми мина през главата.

— Но?

— Не искам да изпускам шанса си. — Синджън замълча, защото вниманието му бе привлечено от суетнята около стартовата линия.

— Мислех, че си достатъчно умен, за да не се обвързваш с която и да било жена в Англия. Всяка би мечтала за богатството и титлата ти.

— Така е. Но в случая се касае за нещо по-различно. Повярвай ми, въпреки че не мога да ти обясня.

— Е, тогава в най-скоро време ще очаквам сватбени камбани.

— Не, не се безпокой. Ние сме се разбрали по този въпрос.

— Значи тази загадъчна дама е много хитра… щом е успяла да те подлъже толкова лесно.