Сюзън Джонсън - Грешница

— Същото казах и на баща ми. Но толкова много се говори за любовните ти похождения, че той настоява да се закълнеш, че никога пред никого няма да споменаваш за случилото се през изминалата нощ.

— Разчитай на мен, името на сестра ти няма да пострада!

— Както можеш да очакваш, той е бесен. Аз също, Синджън, ала Челси сама е взела решение и… дявол да го вземе, съм доволен, че Прайн няма повече да се навърта около нея.

— Може би тя просто не е дооценила интересите си, вследствие евентуалния брак с епископа.

— По-скоро баща ми не е дооценил нейната твърда решителност да не се омъжва за него.

— Значи ще съобщите на Прайн, че сватба няма да има?

— Да, и то още днес.

Защо се интересуваше дали епископ Хетфийлд ще получи Челси? Не би трябвало да има значение за него, но Синджън изпита задоволство от думите на Дънкан. Ядоса се на себе си, но бързо намери оправдание за загрижеността си. Навярно би се радвал и за всяко друго момиче, което се спаси от участта да споделя леглото с похотливия виконт Рътлидж. Но ако искаше да бъде искрен, трябваше да признае, че задоволството му няма нищо общо с алтруизма. Просто не желаеше да дели с никого прелестната мис Фергюсън.

— Струва ми се, че трябва да заплатя някакво обезщетение, поради създадената ситуация и последствията от нея — каза Синджън. Искаше да успокои съвестта си. — Тъй като аз съм виновен за осуетяването на брака й с Джордж Прайн, то е редно да компенсирам поне частично тази загуба.

— Господи, Синджън, не е нужно да плащаш заради дръзкото поведение на Челси.

Ако продължаваше да настоява, можеше и да обиди Дънкан и затова Синджън побърза да заговори за друго.

— Сенека ми спомена, че имате великолепен дорест жребец. Продава ли се?

— За Тън ли говориш? Не, не се продава. Той е любимецът на Челси. Но ако искаш можеш да дойдеш да го видиш. Навярно ще те заинтересува, защото той е потомък на легендарния Иклипс. Може да се окаже подходящ партньор за онази кобила Херъд, която купи миналата есен.

След това разговорът продължи на познатите теми за коне и надбягвания. Дънкан бе постигнал целта си. Синджън щеше да мълчи и репутацията на младата и красива мис Фергюсън нямаше да бъде опетнена.

Към обяд трибуните на хиподрума в Нюмаркет бяха изпълнени с изискана публика. Едва проправяйки си път продължаваха да пристигат бляскави карети. Мъже с бирени халби в ръце разгорещено спореха за фаворитите и шампионите. Понякога, при появата на кабриолет или ландо мъжете забравяха за конете и започваха галантно да флиртуват с новодошлите смели дами, решили да не се плашат от капризния мартенски ден. Сред множеството притичваха слуги, за да изпълнят последните поръчки на господарите си. Жокеите мълчаливо изслушваха последните нареждания на треньорите, но си запазваха правото да вземат окончателните решения, когато се озоват на пистата. Букмейкърите бяха заели местата си още от сутринта, за да не изпуснат най-ранобудните желаещи да опитат късмета си. Те непрекъснато променяха курса на залаганията и виковете им отекваха сред гълчавата на тълпата, разбираеми само за посветените.

Синджън се появи на пистата още в седем часа сутринта, за да присъства на първата тренировка и за да помогне на жокеите и конярите си при подготовката на следобедните надбягвания. Двамата със Сенека бяха подремнали половин час върху прясното сено, докарано предната вечер от конюшнята. Всъщност херцогът не успя да заспи. Не можеше да не мисли за прелестната мис Фергюсън. Той с нетърпение очакваше следобедното надбягване, в което щяха да се състезават нейният жребец Тън и неговия, кръстен с екзотичното арабско име Мамелюк.

Херцогът бе заложил голяма сума, защото бе уверен, че конят му ще спечели всички обиколки. Вече бе обсъдил подробно тактиката на препускане с жокея си Фордхем. Синджън все още не бе сигурен кой жокей ще язди Тън, но Фордхем му обеща, че скоро ще научи. Изящната красота на мис Фергюсън не можеше да се прикрие дори с мъжки дрехи и нямаше начин да не я познае.

Първите две състезания с лекота бяха спечелени от конете на херцог Сет. При сутрешните надбягвания конкуренцията бе твърде слаба. Поради малките разлики във времената, постигнати от жребците в челната тройка, Синджън не успя да спечели пълния сбор от залозите, но спортната му стръв бе удовлетворена. До обяд на пистата не се появи нито един кон от конюшнята на граф Фергюсън, макар че един час преди началото на състезанията, Синджън видя пристигането им в помещенията за състезателните коне извън хиподрума. Херцогът не можа да сдържи любопитството си и отиде да види конете, ала Челси не беше с тях.