Сюзън Джонсън - Грешница

Чаршафите бяха струпани в безпорядък на пода. Челси само трябваше да легне до спящия херцог и да изчака да се успокои бясно биещото й сърце. Опита се да си вдъхне смелост с мисълта, че й предстои да изтърпи участието си в съдбоносна битка, на която е заложила всичко и която трябва да спечели на всяка цена. Оказа се истинско мъчение за нея да лежи неподвижна, напълно гола, до притихналия и дълбоко заспал херцог Сет. Едрото му тяло бе отпуснато в леглото и в мрака смътно се очертаваха красивите му черти.

Челси бе смутена и объркана. Не знаеше каква трябва да бъде следващата й стъпка.

Може би херцогът бе усетил затруднението й или по-скоро раздразнен от уханието на розово масло, излъчващо се от топлата й кожа, бавно вдигна ръка и за неин ужас я плъзна о бедрото й. След което я притисна към себе си.

В просъница Синджън напипа топла и мека женска плът. Прекрасно и добре познато усещане за него. Въздъхна доволно, притисна се по-плътно към нея и отново заспа.

Херцогът лежеше по корем, дишаше ритмично, а дъхът от устните му поклащаше косата на Челси. Лицето му бе обърнато към нейното, а тежката му ръка се бе отпуснала върху корема й. Дългото му горещо тяло изпълваше леглото, а сгряващата топлина, която излъчвате й вдъхна чувство за уют. Нещо напълно неочаквано за смутеното момиче. Уханието на дългата му коса разпиляна в безпорядък върху снежнобялата възглавница, погъделичка ноздрите й. Странно, но този аромат й напомни за горска поляна, застинала в безмълвно очакване на зората.

Мъжът до нея внезапно помръдна крака и прекъсна поетичните видения в съзнанието й. Той се отпусна с цялата си тежест върху бедрата й и здраво я притисна към леглото. Онази част от тялото му, на която херцогът дължеше скандалната си слава, и на която Челси възнамеряваше да поднесе в жертва девствеността си, започна да набъбва и да се уголемява.

Като дете, отраснало в конюшня, сред жребци и кобили, Челси отдавна бе наясно с тайната на оплождането и ето че херцогът започваше да се включва в този съзидателен процес, във вечния капан, заложен от природата във всяко човешко същество.

Все още полузаспал Синджън реагира първо на аромата й. Очевидно уханието на рози, излъчвано от тялото й, оказваше благотворно въздействие.

— Хм… — промърмори той, — разкошно ухаеш, Поли. Пръстите му нежно се плъзнаха по тънкия й кръст. — Ухаеш на лято.

— Благодаря, Ваша Светлост — тихо отвърна Челси, макар да не бе напълно уверена, че обстановката изисква толкова вежлив стил на изразяване. Все пак не се намираха в салона, пълен с дами и кавалери?

— Наричай ме просто Синджън, скъпа… — Гласът му прозвуча дрезгаво, задавен от вълнение, макар очите му все още да бяха затворени. — Не са нужни титли в леглото… — Дланта му погали зърната на гърдите й, които започнаха да се втвърдяват, а сетне пръстите му ги обхванаха целите. — О, ти си съвършена! — въздъхна доволен херцогът.

Ръката му бавно и чувствено се плъзна по бедрото й. Дали трябваше отново да му благодари? Какво означаваха думите му. Комплимент или оценка на познавач? Трябваше ли благоразумно да замълчи? В този миг нежните му дълги пръсти отново докоснаха розовото зърно на заоблената й гърда и огнена вълна се разля по тялото й. Не можеше да мисли за любовната етикеция. Той нежно разтриваше зърното, пръстите му обикаляха около него, докато накрая то се втвърди и щръкна нагоре.

Челси потръпна, разтърсена от силното усещане, което заля сетивата й.

— Вече си будна, любов моя — прошепна Синджън е се усмихна в мрака, а клепачите му най-после се повдигнаха и в очите му проблесна искра на желанието. — Да не съм те събудил? — промърмори той. — Да, сигурно така е станало.

— Поспах малко — промълви Челси, почувствала се задължена да отговори на въпроса му, обаче ръката на херцога се спусна към корема й, а сетне по-надолу, изтривайки, последните остатъци от разум в главата й. Дълбоко в нея се разгоря огън, сладък и пулсиращ, разпръскващ блажени вълни по цялото й тяло. Дишането й се учести. Пръстите му разтвориха копринените косъмчета между бедрата й и се плъзнаха във влажната сърцевина на нейната женственост. Приглушените й, но страстни въздишки отекнаха в мрака.

— Вече си готова да ме приемеш, скъпа моя, Поли — нежно прошепна Синджън и с лекота се настани върху нея. Усмихна се и зъбите му блеснаха в тъмнината. — Хубаво ми е с теб… Намести се между бедрата й твърдата му мъжественост се допря в подножието на венериния хълм, оросен от напиращото желание. Ново и непознато за нея състояние, но по-прекрасно от всичко останало на този свят.