Сюзън Джонсън - Грешница

По дяволите!

Ако бе суеверна, щеше да си признае, че звездите тази нощ не са благосклонни към нея. Или ако вярваше в предопределеността на човешката орис, щеше да се откаже от безумния си план. Но вместо това Челси си припомни девиза на рода Фергюсън: „Колкото са повече препятствията, толкова по-славна е победата“ и не се подаде на моментната слабост. До разсъмване оставаха още няколко часа. Дотогава трябваше да е привела в действие плана си и да се върне в собственото си легло, без никой да я забележи. Щеше да чака с часове дори и в преддверието на ада, само и само да се отърве от непоносимия и отблъскващ Джордж Прайн.

Малката ниша обаче едва ли би могла да се нарече преддверие на ада. Вместо това тя се превърна в любовно убежище за Синджън и компаньонката му. Притисната до прозореца зад завесата, останала без дъх, Челси стана неволен свидетел на бурна любовна сцена.

— Трябваше да те накажа! Трябваше да те накарам да ме чакаш, след като цяла вечер унесен в игра на карти не ми обърна внимание — укорително измърка блондинката.

Челси бе нещастна. Имаше чувство, че гласът прозвуча на педя от ухото й.

— Но спечелих, скъпа! А сега ще спечеля отново.

До слуха й достигна шумоленето на копринената рокля на русокосата.

— Все пак, скъпа, дори твоите прелести не могат да ме накарат да забравя за печалбата от пет хиляди гвинеи. — Настъпи тишина, а след малко се чу звук от целувка. — Доста време чаках…

— Но нали аз ти донесох късмет? — Гласът на жената издаваше незадоволената й страст.

— Хм… — Мърморенето на мъжа се заглуши от шумоленето на дрехите, падащи на пода. — Да, ти ми донесе късмет.

— О, ще видиш сега какво щастие те очаква…

— Готов съм да ти дам хиляда гвинеи, мила, ако ми обещаеш, че и занапред ще ми носиш късмет.

Сенчестата ниша се изпълни с радостните възклицания на куртизанката и едва сега Челси проумя колко е изгодно да се печелят пари по този начин. С хиляда гвинеи баща й би могъл да поддържа конюшнята си цели шест месеца. Излизаше, че ако тя не страда от прекалено много скрупули, лесно би могла да спечели купчина пари, достатъчни да се погасят всички дългове на семейството. Всички знаеха, че херцог Сет бе един от най-богатите мъже в Англия. Ала в този миг си припомни, че все още не е успяла да остане насаме с него. Мечтата за хилядата гвинеи й се видя далечна и неосъществима, независимо дали ще се пребори с моралните си скрупули.

До слуха й достигнаха тежко дишане и приглушени охкания.

— Не толкова силно, скъпи, ще ме заболи — простена куртизанката.

— Нищо ти няма, мила — няколко мига по-късно прозвуча мъжкият глас. — Свикнала си и на по-груби прегръдки, нали? — Той бе преминал във възбуждащ шепот. Челси чу някакво трополене и се досети, че това е шум от събуване на мъжки ботуши и дамски обувки. Девойката затаи дъх, ужасена от мисълта, че ще открият присъствието й. От конвулсиите на разгорещената двойка подът потрепери. На Челси й се стори, че е изтекло безкрайно, много време, когато чу шумния мъжки възглас:

— Ох, Господи, Лиз, ох… Господи… — и мъжкият глас заглъхна в страстни въздишки.

Отново стана тихо. Челси бе затаила дъх, не смееше да мръдне, страхувайки се, че и най-лекия шум би могъл да издаде присъствието й. Колко още ще трябва да чака? Безмълвно отправи гореща молитва към Бога дано нито един от двамата не дръпне завесите пред прозореца, подтикнат от желанието да се наслади на лунната нощ.

— Скъпи, знаеш ли колко красива е тази нощ луната?

По дяволите, очевидно тази нощ Господ я бе лишил от закрилата си! Как да се измъкне незабелязано от този капан? До стълбите имаше не по-малко от десет крачки. Да прескочи излегналите се на пода тела и да се втурне към салона? Не, тази безумна идея само показваше, че е на ръба на паниката. Смелостта й се изчерпваше с всяка изминала минута, по-бързо и от скоростта, с която се изчерпваха запасите от шампанско в избата на херцога.

— Ако поискаш, ще ти купя и луната, скъпа Лиз, и ще я окача да свети над една малка къща на Харли Стрийт.

— А ще ми купиш ли и карета, скъпи? — тихо запита Лиз.

Челси забеляза, че Лиз добре умее да си прави сметката.

— Дори две карети ще имаш, лакомнице моя — захили се той, — при това с най-хубавите коне. Съгласна ли си?

— Ами кочияш и слуги? — сладникаво прошепна тя.

— Ще получиш всичко… и кочияш, и иконом, и колкото искаш слуги… ще ти открия сметка при Бъркли, ще получаваш рента от петстотин златни гвинеи на месец. Само ми кажи обичаш ли ме от сърце, моя сладка Лиз? Искам да се закълнеш, че ме обичаш! — гласът му прозвуча леко предизвикателно, но бе изпълнен със страст и нежност.