Сюзън Джонсън - Грешница

Синджън беше чувал какви ли не слухове за Джордж Прайн, третия виконт Рътлидж, епископ Хетфийлд. Накратко всичките се свеждаха до извода, че е долнопробен негодяй, извратен и отблъскващ.

— Къде, по дяволите, се запознахте с този Джордж Прайн?

— В дома на баща ми.

„Щом един толкова посредствен тип като Джордж Прайн се е опитал да я съблазни, нима не мога и аз да се опитам?“ — помисли си Синджън, като продължи с въпросите си.

— И какво стана след това?

— Ами… онази жаба… епископ Хетфийлд, искам да кажа… започна да ме оглежда като стока за продан.

— Хм! Не бих казал, че вече сте попаднала в тази категория.

„Навярно още не бе представена в обществото и затова досега не я бе срещал. Прелестната мис Фергюсън не би могла да остане незабелязана…“ — не спираше потока на мислите му.

— Ще бъда представена в обществото след една година.

За Бога, та тя бе само седемнадесетгодишна! Но защо трябваше да се притеснява. Да не би слугините и провинциалистките, с които често лягаше, да бяха по-възрастни?

— Моля ви, помогнете ми! Не искам да остана девствена! — тихо го помоли тя. — Ще ви бъда много благодарна.

Когато някоя девойка е надарена с красота като нейната, каза си Синджън, не е необходимо да моли мъжете да й обърнат внимание. Усещаше как кръвта в слабините му запулсира по-бързо.

Въпреки че бе чула за необикновената красота, страстния темперамент и скандалната слава на херцог Сет, девойката се изненада от загадъчното му очарование. В клюките, разпространявани шепнешком от ухо на ухо, нищо не се споменаваше за магнетичен поглед, за внушителната осанка и мускулесто тяло, за дълги фини пръсти, с грижливо поддържани нокти. Нито дума, за изкусителните извивки на веждите му над предизвикателните очи, за острите скули, аристократичния нос, който му придаваше леко пренебрежителен вид. Да не говорим за тъй нежните очертания на устните му. Прииска и се да ги докосне с пръсти. Или с устни… Какъв ли вкус имаха те?

Непринудената й усмивка го порази с топлотата и обаянието си. Синджън си помисли, че му напомня за съблазнителните сирени от древните легенди.

— Хм, значи вие сте сестрата на Дънкан — замислено повтори обърканият херцог, — а той ми е приятел. — С тези думи се опитваше да постави непреодолима преграда между себе си и нея. Но не успя да спре възбуждащото въздействие на парфюма й. Наоколо ухаеше на розово масло и нищо не можеше да ограничи плътния, чувствен и сладък аромат.

— Той не бива да научи за срещата ни! Разчитам на вашия опит с жените, милорд. Навярно няма да ви отнеме много време… Аз ще ви помогна — и тя започна да развързва панделките на корсажа си.

— Не! — Синджън рязко се надигна от седалката и хвана ръцете й. Лицето му почти се допря до нейното, в опасна близост до предизвикателно искрящите й теменужни очи.

— Нима не съм достатъчно привлекателна за вашия вкус, милорд? — смутено промълви девойката, пламнала от срам. — Може би предпочитате красиви брюнетки, като херцогиня Бюкън например?

Мили Боже, нима любовните му похождения са известни на цяла Англия? Сигурно е така, щом това непорочно момиче от северните графства е чувало за връзката му с Касандра. „Не! — Синджън би искал да изкрещи в отговор на лукавото й подмятане. — Аз винаги съм предпочитал скромни момичета от провинцията, със свежи и румени лица, толкова сладки, че ти идва да ги хруснеш. Да, тъкмо такива като теб!“ Но вместо това неуверено промърмори:

— Вие сте прелестна, мис Фергюсън, но още сте прекалено млада. — С тези сдържани думи той отдаваше почитта си към нейното целомъдрие и очарование. Отдръпна ръце от нея и пак се отпусна на седалката, твърдо решен да не нарушава дистанцията помежду им.

— Само след три месеца ще бъда на осемнадесет. На тази възраст майка ми вече е била омъжена — запротестира Челси, без, да обръща внимание на опита му да демонстрира галантността си.

Думата „омъжена“ моментално изплаши херцога и пресече желанието му да пофлиртува с непознатата.

— Ще ви отведа до прага на вашия дом — сърдито рече той. — Къде живеете?

— В една скромна къща, близо до параклиса в имението на херцог Съдърленд, но не искам да се връщам у дома! — Още не изрекла последните думи, младото момиче се хвърли в обятията на смаяния благородник с такъв устрем, че той политна върху тапицираната седалка в каретата.

Можеше, разбира се, да я отмести, при това само с една ръка, но за миг застина под нея, за да се наслади на ухаещата й коса, мека като китайска коприна, галещи лицето му, подсказвайки колко близо до него са прелестните й устни. Ала след секунда се опомни, разтърсен от мисълта, че ако посегне към корсажа й, ще погуби завинаги приятелството си с брат й Дънкан.