Джоан Джонсън - Кид

— Изнеси го навън от тази долина, чуваш ли? Донеси го направо при мен!

— Къде? Проклет да си, къде? — извика Джейк.

Ранкин се изправи горе на ръба над долината, твърде далеч, за да може пистолета на Джейк да го стигне.

— Точно тук, Джейк.

— Аз искам да я видя, Ранкин. Преди да направя каквото и да било, покажи ми, че тя е добре.

Ранкин се обърна, за да погледне през рамото си и след момент Солано се появи с Анабет. Ръцете й бяха вързани, но иначе тя изглеждаше добре. Джейк забеляза кървавия парцал, увит около ръката на Солано и разбра, че Кучето е успяло да го близне няколко пъти.

Ранкин сграбчи Анабет за косата и каза:

— Тя е тук, Кърни. Имаш ли си вече малко от това? — Той прекара гнусната си ръка надолу през гърдите и корема й. — По-добре изглежда от обикновените ти курви, а, Кърни?

Джейк заскърца със зъби, отказвайки да се поддаде и да отговори. Ранкин нямаше да нарани Кид — все още. Джейк щеше да се погрижи бандитът да плати за всяка драскотина по тялото на Анабет Калуун.

— Виждам я, Ранкин. Ти само ме чакай там, когато дойда със златото.

— Аз ще бъда тук, — каза Ранкин, — до залез-слънце. След това мисля, че ще трябва малко да поспя. Басирам се, че момичето може много добре да затопли одеялата на един мъж. Какво мислиш ти, Кърни?

Уат Ранкин почака големият мъж да отговори, но бе посрещнат с мълчание. Тогава той слезе от скалата и Джейк го изгуби от погледа си. Уат знаеше колко бързо Кърни можеше да използва една пушка. Той се обърна към Солано и каза:

— Отведи я долу до конете и я вържи. Внимавай за изненади. Аз нямам доверие на Кърни.

— Джейк ще те убие — изсъска Анабет.

Ранкин се разсмя.

— По-добри мъже са се опитвали, Кид.

Анабет обърна глава, когато той я погъделичка под брадичката.

— Не ме докосвай! Ти въшко! Ти лешояд такъв! Ти подлецо, който стреля в гръб!

Ранкин замръзна и се обърна, за да изгледа Анабет.

Какво каза?

Казах, че ти застреля чичо ми в гръб, ти жълтокоремест страхливецо!

Доведи я тук, Солано — каза Ранкин.

— Но, сеньор, аз трябва да я отведа долу и…

— Доведи я тук — повтори Ранкин със заплашителен глас.

Мексиканецът постави ръка върху лакътя на Анабет и я придружи до Ранкин.

— Аз ще чакам долу, сеньор.

Анабет гледаше дългокосия бандит.

— Ти ще платиш за това, което направи на чичо ми.

Уат се ухили.

— Струва ми се, че ти си тази, която ще плати, Кид. С всичкото онова злато. — Той се разсмя и я сграбчи за брадичката с мръсната си ръка. — Може би ще поискаш да го разделиш с мен — предложи той.

— По-скоро ще умра!

Той се намръщи.

— И това може да се уреди. — Ръката му се плъзна надолу по шията й. — След като свърша с теб.

— Ти си свършен точно сега! — каза Джейк.

Ранкин се завъртя с ръка около гърлото на Анабет, планирайки да я използва като щит. Ръцете й бяха вързани отпред, но краката й бяха свободни. Анабет намери капачката на коляното на Ранкин с петата си и го ритна толкова силно, колкото можа.

Ранкин извика от болка. Той отхвърли Анабет встрани, когато загуби равновесие и падна, държейки лицето си обърнато, за да не може Джейк да го разпознае като Уил Риърдън. Анабет отиде клатушкайки се до ръба на платото над долината.

Джейк стреля, но Ранкин бързо изчезна към противоположната страна на наклона, където той и Солано бяха оставили конете си. Джейк задържа стрелбата си, защото нямаше видима цел. Той чу чаткането на подкови, докато бандитите се измъкваха.

— Джееееейк!

Когато погледна обратно към Анабет, сърцето на Джейк подскочи в гърлото му. Тя висеше над пропастта, впила нокти в скалите. Той бързо прибра пистолета в кобура и изтича, за да помогне.

— Дръж се, Кид! — извика той. — Идвам!

— Побързай! Аз падам!

Джейк сграбчи ръцете на Анабет точно в момента, когато тя ги отпусна. Краката й се люлееха над петдесет стъпки пустота.

— Дръж се, Кид! Аз съм те хванал!

Анабет нямаше дъх, за да отговори. Тя просто се опитваше да се отблъсне с крака от нещо, което можеше да й помогне да се върне обратно горе.

Анабет бе подценила огромната сила на Джейк. Раменете му се издуха, когато се наклони назад, вкопан с пети в земята и бавно, но сигурно я издърпа горе.

И право в прегръдката си.

Анабет почувства как сърцето му бие в гърдите и тялото му трепери.

— Ти си в безопасност сега — прошепна той. — Това беше твърде опасно, Кид. Дяволски опасно!

Отначало Джейк я целуна по челото, после по слепоочието. Целуна затворените й очи и накрая издаде един нисък, треперещ звук, когато намери устата й със своята.