Джоан Джонсън - Кид

— Трябваше да дойда — каза момчето. Очите му бяха широко разтворени и уплашени, но то държеше в едната си ръка нож. — Разтревожих се, когато ти не се върна. — И се уплаши. Но Пакостникът не каза това. Той искаше баща му да се гордее с него. Струваше си да понесе караницата, за да узнае, че родителите му са оцелели и че нямаше отново да бъде сирак.

Клер разтвори ръце и момчето се сгуши в тях.

— Аз съм щастлив да те видя, майко.

— И аз съм щастлива да те видя — каза Клер, приглаждайки черната коса на индианчето настрани от лицето му.

— Къде е Белият Орел? — попита Уолф.

— Той чака отвън.

Уолф извика името на момчето и Джефри се появи на прага.

— Аз не исках да не ти се подчиня, — каза Белият Орел, — но Пакостникът щеше да дойде сам, ако не бях тръгнал с него.

— Той може да бъде много убедителен — съгласи се Уолф.

Кучето подаде носа си през вратата. То седна на пода и удари по него веднъж с опашка.

— Блеки — извика Анабет. Кучето отиде до нея и я близна по лицето. — Аз го изпратих, за да те намери — каза Анабет на Джейк.

— И той го направи — каза Джейк.

Джефри продължаваше да стои до вратата. Уолф му извика:

— Влез вътре и поздрави майка си, Бял Орел.

Очите на Клер се разшириха от факта, че Уолф я нарече негова майка. И омекнаха, когато Джефри пристъпи в стаята.

— Здравей, Бял Орел — каза тя.

— Щастлив съм, че ти си невредима — каза Белият Орел. — Той стоеше пред нея и пристъпваше от крак на крак. — Счупеният Крак каза, че трябва да дойда при теб.

Челото на Клер се набръчка.

— Кога? Защо?

— Белите войници го убиха заедно със Силния Плач. С последния си дъх Счупеният Крак каза, че аз ще трябва да живея със сина на леля ми.

— Твоят братовчед? — попита объркана Клер.

— Уолф.

— Уолф е твой братовчед? И сега твой баща?

Белият Орел кимна, но погледът му остана сведен.

— И аз ще бъда твоята майка? — Клер се опита да запази гласа си спокоен, но той трепереше от вълнение.

Белият Орел кимна отново.

— Аз съм поласкана — каза тя тихо. — И ще се опитам да бъда една добра индианска майка.

Зелените очи на Джефри проблеснаха към нея.

— И аз ще се опитам да бъда един добър син.

— Тогава ела и ме прегърни, както един син трябва да поздрави майка си — каза тя с треперещ глас.

Анабет почувства как очите й се напълват със сълзи, когато Джефри пресече стаята. Тя погледна нагоре към Джейк, за да сподели този момент с него. Сивите му очи бяха топли от обич и влажни от вълнение.

Когато Клер получи обратно в ръцете си своя син за пръв път от близо четири години, тя погледна нагоре към Уолф. И той можа да види в погледа й всичко, което тя чувстваше.

Индианецът притисна здраво Пакостника до себе си. Той не се отвърна от Клер, когато една сълза се изплъзна от окото му. Не искаше да крие радостта си.

Анабет изпищя, когато нещо лигаво падна върху ръката й.

Джейк и Уолф моментално се огледаха.

— Какво става? Какво не е наред?

— Това е… това е… — Анабет погледна надолу и се разсмя.

— Какво? — попита Джейк, ядосан, че не разбира шегата — особено след като сърцето му все още се намираше в гърлото.

— Това е моята жаба — намеси се Пакостникът. — Аз се чудех къде ли е отишла. Държах я в ръка, докато чаках отвън, но тя избяга. — Той се приближи и си взе жабата, като я вдигна, за да я видят всички. — Виждате ли?

Една усмивка се появи върху устните на Клер. Джейк поклати глава и се засмя. Уолф се опита да не се смее, но не можа да се въздържи.

Четиримата възрастни се спогледаха. Те не бяха повече четирима души, изправени всеки поотделно срещу света. Те сега представляваха едно семейство, свързани с връзки, които щяха да траят цял живот.

Уолф хвана Клер за ръка.

— Хайде да си вървим у дома — каза той. Джейк коленичи до Анабет.

— Ти какво ще кажеш, Кид?

Анабет погледна в топлите сиви очи на Джейк и се усмихна.

— О, да, Джейк. Нека си вървим вкъщи.

© 1993 Джоан Джонсън

Joan Johnston

Kid Calhoun, 1993

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010

Редакция: maskara, 2010

Издание:

Джоан Джонсън. Кид

ИК „Арекс“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16954]

Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00