Джоан Джонсън - Кид

Внезапно и четиримата заговориха, като всеки в стаята се уверяваше, че любимите му хора са добре.

Анабет взе банданата на Джейк и я стегна няколко пъти върху раната на предмишницата му.

— Тя вероятно ще трябва да се зашие — каза тя.

— По-късно — каза Джейк. — За всички бандити ли се погрижихме?

— Този, който се опита да напусне долината, Мексиканецът, той няма да те тревожи повече — каза Уолф.

— Солано — прошепна на себе си Анабет. Всички, които взеха участие в убийството на Буут, платиха с живота за предателството си. Сега накрая, Кид Калуун можеше да си отдъхне спокойно. И една млада жена на име Анабет беше свободна да мисли за бъдещето.

Уолф коленичи до Клер и докосна с един нежен пръст охлузването по лицето й.

— Аз бих искал той да е жив, за да мога да го убия отново — каза той диво.

— Уолф! О, Боже мой, Уолф! — каза Клер с глас, изпълнен с учудване и радост. Тя прегърна Уолф здраво, когато той седна долу и я взе в ръцете си.

— Малката?

— Аз помислих, че войниците са те убили! Когато Белият Орел каза, че ще ме отведе у дома, нямах причина, за да остана.

Той пипаше златната й коса, отрязана до раменете.

— Ти си ме оплаквала според обичая на апахите?

— Мъжът, който спечели сърцето ми, беше апах — отговори тя.

— Тогава ти не искаш да ме напуснеш?

— О, не! Аз… Аз те обичам, Уолф. Мислех, че никога няма да имам шанса да ти го кажа. Сега искам да го знаеш за всеки случай… просто искам да го знаеш.

Уолф взе една от дланите й в своите, разтривайки кокалчетата с палеца си.

— Когато мислех, че ти искаш да ме напуснеш, се ядосвах. Последвах те с намерението да те върна, независимо дали искаш или не. Сега…

Тъмните му очи потърсиха лицето й.

— Сега аз те моля да дойдеш с мен. Да бъдеш моя жена. Моя съпруга.

Сърцето на Клер сякаш литна с крила. Тя чувстваше усмивката върху лицето си глупава — и прекрасна.

— Сериозно ли говориш, Уолф?

— Аз никога не казвам това, което не мисля.

Тя се разсмя.

— Тогава, да. О, да!

Той я целуна силно веднъж с целувка, предназначена да запечата бъдещето им. Едно обещание завинаги, което никога не си бе представял, че ще направи.

От другата страна на стаята Анабет почувства, как сълзите парят в очите й, докато слушаше нежното признание в любов на Уолф. Острите болки в корема й не бяха престанали напълно, но се появяваха по-рядко и бяха по-слаби. Тя се отпусна обратно в ръцете на Джейк.

— Буут е отмъстен сега и Бандата Калуун не съществува повече.

— Кид Калуун е мъртъв и погребан — каза Джейк.

— Джейк? — прошепна Анабет.

— Да, Кид? — прошепна той дрезгаво.

— Ще се ожениш ли за мен?

— Какво?

Тя го блъсна по рамото.

— Ти ме чу.

— Това предложение ли е?

— Мъжът трябва да го направи — каза тя натъжена.

Джейк се ухили.

— Ще се омъжиш ли за мен, Кид?

— Защо трябва да го направя? — отвърна тя.

— Защото аз те обожавам. Защото искам да те обичам цял живот.

Анабет огледа лицето на Джейк и откри там истината в думите му.

— Много добре, Джейк. Аз ще се омъжа за теб.

Джейк преглътна буцата в гърлото си. Ръката му се повлече по пода, когато се опита да я вдигне до бузата на Анабет. Той погледна надолу и зяпна от това, което видя там.

— Кид?

— Какво?

— Не може ли това, което си чула Буут да казва, да е било „долна врата“, вместо „задна врата“?

Анабет се намръщи.

— Не знам. Защо питаш?

Пръстите на Джейк се придвижиха по дървения под, усещайки твърди ръбове. Там, където подът срещаше стената, той откри една малка метална халка. Джейк пъхна пръст в нея и дръпна. Една част от пода се повдигна и отвори.

Там лежеше коланът за пари на Сам, изцапан с кръвта му. Джейк внимателно го измъкна и го постави на пода до себе си. Той погледна към Клер.

— Ето го, Клер.

Уолф замръзна. Той знаеше като всеки от тях значението на златото. Погледна Клер, но тя вече клатеше глава.

— Задръж го ти, Джейк.

— Ако ти някога се нуждаеш от място, в което да отидеш, от едно убежище, — каза Джейк, включвайки и Уолф с погледа си. — Уиндоу Рок ще бъде това.

— Знам — каза Клер. — Може би… някой ден аз ще мога да се върна обратно тук. Но не сега. Аз…

Всички замръзнаха при звука от стъпки, които се чуха пред каменната къща.

— Вземи пистолета! — каза Анабет на Клер, която се намираше най-близо до него.

Паниката секна внезапно, когато те разбраха, че това беше само Пакостникът, който се появи на прага.

— Ако имам късмет, Сивият ще дойде с кошницата някоя нощ, за да те вземе — каза Уолф със строг глас.