Джоан Джонсън - Кид

— Това беше направено добре — каза Уолф. — Ти ще станеш още по-добър с течение на времето.

Клер преглътна буцата в гърлото си и наблюдаваше как Уолф предложи на момчето вода от собствения си мях.

Но най-великият ден в живота на Пакостника дойде, когато Уолф доведе едно пони на петна до входа на вигвама и извика момчето при себе си.

— Пакостнико, има малко работа за теб. Това пони е твое, за да се грижиш за него.

Брадичката на момчето се отпусна от учудване.

— Мое?

— Името му е Ездач На Вятъра.

Когато Клер видя радостта върху лицето на Пакостника, сълзи й излязоха на очите. Тя бързо ги попи и наблюдаваше изумена как индианското момче стъпи с крак върху крака на коня, хвана се за гривата му и изпълзя на гърба на животното. Пакостникът стисна кожените поводи и пришпори коня в галоп.

— Къде се е научил да прави това? — попита тя със страхопочитание в гласа.

Уолф сви рамене и каза:

— Всички момчета си играят с конете в стадото, когато те са спънати и пасат в горите.

Възхищението на Клер от Уолф бавно, но сигурно растеше през лятото и есента, докато самочувствието на Пакостника нарастваше като разпукваща се дървесна пъпка. Когато момчето стана по-послушно, то по-рядко биваше пъдено от останалото племе. Скоро го поканиха да се присъедини към игрите на другите момчета. И тогава той влезе в контакт с Белия Орел.

За свое отчаяние, Клер нямаше напредък със собствения си син. Джеф упорито отказваше да говори с нея, като даже не й позволяваше и тя да му говори. Накрая реши да поговори с индианския баща на Белия орел, Счупеният Крак.

Тя го завари да седи под една топола и да прави стрели. Седна наблизо и зачака търпеливо той да забележи присъствието й. И накрая той го направи.

— Ти имаш думи, които искаш да кажеш?

Клер вече достатъчно добре се справяше с езика апахе, за да могат да я разбират и каза:

— Аз искам да знам, защо ти си откраднал сина ми?

Индианецът продължаваше да работи. Той разцепи стрелата и пъхна там каменното острие, след което започна здраво да го стяга със сухожилие. Накрая каза:

— Не е хубаво да се говори за мъртвите. Но аз ще ти разкажа моята история, за да можеш да разбереш.

— Аз имах друг син — започна той. — Един ден той отиде на лов. Когато не се прибра у дома, аз отидох да го търся. И го намерих.

С един остър камък, Счупеният Крак издълба три улея по дължината на стрелата, в съответствие с трите ястребови пера. Той остави стрелата настрана и взе друго парче дърво от купчината зад себе си.

После продължи да говори, сякаш изобщо не беше спирал.

— Този, Който Беше Мой Син каза, че войниците са го хванали. Те се смеели, докато го влачели зад конете си.

— Аз го отведох в къщи при майка му. Но тя не можа да го оправи. Нито пък шаманът успя да го излекува.

Той погледна в далечината.

— Аз се гордеех с него. Той не заплака от болка. Този, Който Беше Мой Син умря храбро.

И се зае отново със стрелата в скута си.

— Майката на сина ми отряза цялата си коса. Тя поряза ръцете си. Плака много луни. Аз не можех повече да гледам сълзите на жена си. Така реших да й взема друг син. Белият човек ми отне сина, затова аз си взех обратно един син от белия човек. Сега жена ми се усмихва отново и е щастлива.

Клер мълчеше. Какви думи можеха да извинят такова престъпление?

— Аз съжалявам да чуя разказа за сина ти. Но ти сигурно можеш да разбереш моята загуба. Момчето на име Белият Орел, това същото, което си откраднал, то е мой син.

Счупеният Крак бързо погледна нагоре.

— Не говори глупости, жено. Белият Орел е апах. Ти нямаш син в това село. Твоят син го няма.

Той рязко се изправи и си отиде.

Клер разочарована откри по-късно, че Счупеният Крак е отишъл направо при Уолф и се е оплакал. Уолф жестоко й се скара и настоя тя да остави Счупения Крак — и Белия Орел — на мира.

В резултат на това, нейната битка за сина й се превърна в нещо тайно. Когато момчетата отиваха да плуват в реката, тя също отиваше там да пере дрехи. Когато Белият Орел се целеше в мишена от хвърлен във въздуха венец от трева, тя събираше наръч дърва от земята наблизо. Когато той играеше на криеница, надбягваше се, играеше на война или се боричкаше, тя винаги беше там.

И слушаше. Когато Клер започна да разбира по-добре езика на апахите, започна да разбира точно какво нейният син казваше — и особено подигравките му за жената на Уолф. Но той нито един път не спомена за живота си, преди да дойде в лагера на индианците.