Джоан Джонсън - Кид

Клер чакаше със затаен дъх, знаейки, че изпитва търпението на индианеца. Ако бе мислила, че той ще се откаже, жестоко се лъжеше. Обаче и Уолф не направи това, което тя очакваше.

Той пристъпи една крачка към нея, после леко промени посоката си и направи пълен кръг около нея. Рамото му я докосна, когато мина наблизо. Тя можа да го почувства там, да усети дъха му върху шията си и топлината му с цялото си тяло от раменете до петите.

Очите й се затвориха, когато той прекара ръка по рамото й под златната коса, падаща до кръста. Пръстите му се заровиха в копринените кичури на тила й и се свиха в юмрук. Той използва хватката си, за да я обърне бавно и неотвратимо към себе си.

Уолф плъзна другата си ръка около кръста й почти до опашния прешлен и притисна ханшовете им здраво един към друг. После дръпна главата й назад, повдигайки лицето й нагоре към своето.

— Отвори очите си, Малката — прошепна той с дрезгав глас.

Когато Клер отвори очи, лицето на Уолф се намираше точно над нейното. Тъмните му очи бяха с полуспуснати клепачи, устните му — пълни, а ноздрите му се разширяваха от мириса й.

— Ти сега си моята жена.

Уолф я желаеше отдавна. Той лежеше до нея през лятото, усещайки топлината й до себе си. Но не я облада, изчаквайки да види дали нямаше сама да дойде при него. Тя не го направи. Но не защото не го желаеше. Той я беше виждал как го гледа, когато мислеше, че не забелязва това.

Неговото изчакване приключи.

Гладът на Уолф беше силен, но дълго преди един апах да достигне зрелост, той се учеше на търпение. И Уолф чакаше. Устата му се наведе съвсем бавно над нейната. Тялото му се сви от тихия звук, който излезе от гърлото й.

Уолф искаше да докосне плътта й без пречката на дрехите помежду им. Той развърза връзките на нейните кожена риза и полата с ресни, и ги остави да паднат в краката й. Видя как тя се изчерви от шията до високите скули.

— Ти си по-красива от изгрева в планините — каза той, докато дланта му обхвана брадичката и той целуна розовите петна по лицето й.

— Твоята кожа е по-мека от пролетната трева. — Ръката му бавно се придвижи нагоре по гърба й и пръстите се разпериха, за да могат да докосват колкото се може повече плът.

Той улови суетата си нейните тихи викове, вкусвайки я за първи път. Тя беше сладка като мед и той смучеше устните й като човек, умиращ от глад.

Клер се бе подготвила да посрещне със сила силата, но нямаше защита срещу нежността на Уолф. Той открадна дъха й така, както беше откраднал сърцето й. Тялото й я предаваше, гърдите й се издуха от желание, коремът й се извиваше от желание и коленете отказваха да я държат изправена.

— Уолф — прошепна тя.

Той я вдигна на ръце и я отнесе до своята постеля, където я положи. Преди да се присъедини към нея, свали кожените си риза, набедреник и гамаши. Дръпна я отново в извивката на тялото си и я задържа там, наслаждавайки се на усещането от голата си кожа до нейната.

— Аз сгреших — каза той.

— Това е едно забележително признание — каза Клер, останала без дъх. — За какво си сгрешил?

— Твоята кожа — прошепна дрезгаво той. — Тя е даже по-мека от пролетната трева, мека е като венчелистчетата на планинска роза.

Той я погали, докато говореше и тялото на Клер потръпна в отговор. Тя знаеше, че той е възбуден и все пак се задоволяваше само да я докосва. Той напълни ръцете си с нейните гърди, дразнейки зърната им, докато се превърнаха в твърди пъпки. После плъзна ръце надолу по корема й до русите косми над бедрата й.

— Тук също има мед — каза той, като пръстите му се плъзнаха между златните косми.

Клер възкликна, когато той плъзна един пръст в нея. Той постави другата си ръка върху корема й, притискайки я към извивката на бедрата си, докато пръстите му играеха между краката й.

Тя тихо изстена:

— Уолф, аз не мога… Аз не…

Устата му намери тила й и леко засмука. После той ухапа рамото й и целуна мястото.

Глад. Уолф не помнеше някога да е пожелавал така жена. Желание. Той я желаеше все повече с всеки изминал момент. Но се застави да изчака тя да се отпусне. Прекара длани нагоре по тялото й, така че само върховете на пръстите му върху кръста й я държаха здраво.

— Ела при мен. Бъди моя жена — подкани я той с треперещ глас.

Клер почувства как Уолф трепери. Желание. Тя никога не бе имала такова желание за мъж. Страст. Никога не бе изпитвала такава силна страст към някой мъж. Нещо, което се чувстваше толкова дълбоко, не можеше да е лошо. С огромна въздишка тя се обърна към него и се намери обгърната от ръцете му.