Джоан Джонсън - Кид

— Моя. Моя жена — прошепна той.

Той бързо я завъртя под себе си и разтвори с колене краката й, настанявайки се в люлката на нейните бедра.

Клер потръпна неволно.

— Моля… Уолф.

Той навлезе в нея с един бърз тласък. Тясно. Горещо. Влажно.

Клер стисна бедрата му с крака, за да го задържи в себе си. Прекрасно. Тя не искаше той да се движи, но знаеше, че трябва да го направи, за да облекчи болката в нея.

— Уолф…

Той издаде един животински звук дълбоко в гърлото си, като започна да тласка бавно, ритмично, дълбоко. Устата му намери нейната и езикът му имитираше движението на телата им, вкусвайки устни, зъби и език.

Клер се изви към него, търсейки удовлетворението, което беше съвсем близо. Тя силно захапа рамото му, докато тялото й се извиваше около него.

— Уолф!

Той не изоставаше много от нея. Уолф извика името й, когато с едно мощно движение изля семето си в нея, правейки я накрая своя.

Когато дишането й се успокои, Клер зачака да дойде вината. Но тя не съжаляваше за стореното. Само изпитваше удоволствието от споделения скъпоценен момент с мъжът, който я държеше в ръцете си и предчувствието, че щеше да го люби отново и отново, докато заедно не направеха едно дете.

Тя протегна ръка и погали един малък белег върху рамото му.

— Аз сигурно съм те ухапала.

Той я целуна по върха на носа.

— Аз не го чувствам.

Ръката й се плъзна по медната кожа.

— Аз съм забравила какво е да докоснеш мъж. — Тя усети как той трепери под ръцете й, докато го галеше. Сега вече нямаше връщане назад. Тя му принадлежеше… и той на нея.

Тя го блъсна по рамото и го просна по гръб, настанявайки се отгоре му.

— Какво правиш? — попита той.

— Аз… — Обичам те. Желая те. — Аз те желая — каза накрая тя. — И те взимам, както и ти ме взе.

Клер се засмя тихо на учудването в очите на Уолф. Тя постави по една длан върху всяка от китките му и ги прикова на земята над главата му. Това постави гърдите й близо до неговата уста и той повдигна глава и ги засмука.

Клер въздъхна и бедрата й се издигнаха над него, карайки го да изстене от удоволствие. Тя леко се повдигна и се настани върху него.

— Сега си мой — прошепна тя в ухото му. Уолф отговори с гърлен стон, докато тялото му се притискаше нагоре в нея. Цялото му тяло потрепери, когато мускулите на Клер се свиха около него. Той никога преди не беше пленяван по този начин и въпреки че лесно можеше да се справи с Клер, позволи й да държи ръцете му, докато правеха любов.

Тя го подлуди с устата си, като целуваше, ближеше и смучеше кожата му. Накрая, той не можеше да издържа повече. Сграбчи я за кръста и я обърна под себе си. Бяха необходими само няколко тласъка, за да чуе виковете й на освобождение да се излее още веднъж.

Този път му трябваше повече време, за да си поеме дъх. Той прегърна главата й под брадичката си и я сгуши в извивката на тялото си. Беше почти заспал, когато я чу да шепне:

— Уолф…

— Хммм. — Това беше най-обезкуражаващият отговор, който можа да измисли. Не беше време за разговор.

— Уолф? — прошепна тя отново.

Може би той трябваше да й каже какво иска от нея.

— Тихо, аз искам да спя.

Тя замълча, но той почувства как тялото й се движи неспокойно в ръцете му. Уолф въздъхна и каза:

— Какво искаш да кажеш, Малката?

— Ще ме заведеш ли да видя брат си?

Уолф се намръщи.

— Това сега е твоят дом. Защо искаш да отидеш при него?

— Ти никога не си имал братя или сестри, но ако имаше, щеше да знаеш, че това е една много здрава връзка. Джейк ще се тревожи за мен, докато не разбере, че съм добре. Аз просто искам да го видя и да му кажа…

— Да му кажеш какво?

— Че всичко е наред. Че аз съм… добре. Че той не трябва повече да се тревожи за мен.

Уолф мълча толкова дълго, че Клер помисли, че изобщо няма да заговори.

Уолф беше против това Клер да напусне лагера. Той не искаше да даде шанс на Джейк Кърни да я открадне обратно. После той помисли как тя го любеше втория път. Не искаше да повярва, че тя може да избяга. Но щеше да я наблюдава, за да е сигурен, че няма да се опита. Даже ако тя не бе истински свързана с него, не би напуснала Белия Орел. Или Пакостника.

— Може би ще отидем напролет — каза той накрая. — Дотогава се надяваше, че неговото семе ще расте в утробата й. И че тя нямаше повече да иска да го напусне.

— Благодаря ти — прошепна Клер. Тялото й се сля с неговото и тя притисна устни към рамото му.

Уолф почувства една болка в гърлото си. Той искаше нещо повече от нейните благодарности. Искаше нейната любов. Но не можеше да моли за това. Никога. Можеше само да се надява, че някой ден тя сама ще му я предложи.