Джоан Джонсън - Кид

— Твой ред е, Кид — каза той, като разкопча копчетата на панталоните й.

— Джейк, аз… — Анабет извика, когато Джейк разтвори краката й широко с ръце. Тя наклони глава, за да го погледне в очите. Те горяха от желание.

— Джейк…

Устата на Джейк намери тази на Анабет и той погълна стона й, плъзвайки ръце надолу в дългите й гащи. Той я дразнеше с пръсти, докато тя започна да се извива от удоволствие в ръцете му.

— Джейк, моля те — примоли се Анабет. Джейк усещаше деликатните й потръпвания, докато измъкваше ръцете си нагоре по тялото й. Той я вдигна на ръце и я отнесе до постелята, която бе направил за тях. Свали й ботушите и джинсите, после направи същото със себе си, преди да покрие тялото й срещу хладния нощен въздух.

Анабет издаде един дълбок звук на удоволствие, когато Джейк навлезе в нея. Ръцете й се заплитаха в тъмните косми върху гърдите му и ноктите й се впиваха в топлата кожа, докато притискаш бедра към неговите.

Джейк намери устата й със своята, вкусвайки с език, който движеше в ритъм с тласкането на бедрата си.

Анабет знаеше сега какво търсеше, знаеш какво става, когато тялото й се стегна като тетива. Тя захапа със зъби долната си устна, но това не беше достатъчно, за да задържи стоновете на удоволствие, откъсващи се от гърлото й.

— Свърши с мен, Кид — прошепна Джейк. — Хайде. Всичко е наред. Вярвай ми, Кид.

Анабет спря да се съпротивлява на вълните от удоволствие, които я заливаха. Тя притисна лице до шията на Джейк, докато тялото й избухна в талази от екстаз.

Джейк не изостана. Неговият климакс беше толкова мощен, че го остави да се бори за въздух. Той отпусна за момент чело върху нейното, после се настани до Анабет и я взе в прегръдките си.

Той не можеше да разбере кое в тази жена го караше да я иска — да я желае — толкова силно. Не разбираше защо се чувства пълноценен с нея. Само знаеше, че е така.

Анабет леко го целуна по устата, после затвори с целувка полуспуснатите му клепачи.

— Почивай сега — каза тя. Премина с пръсти по набразденото му чело. — Недей да мислиш. Спи.

Джейк изпусна една огромна въздишка, която показваше едновременно неговото объркване и удовлетворение. След малко заспа дълбоко.

Както бе уморена през целия ден, Анабет сега не можеше да заспи. Тя толкова много обичаше мъжа, който я държеше в ръцете си! Копнееше да му каже какво чувстваше, но беше сигурна, че ако го направи, той щеше да избяга като елен. Но ако той ще я предаде на закона в Санта Фе, което бе напълно възможно, защо да не му каже? Той поне ще го знае тогава. И в такъв случай най-малкото щеше да има шанс…

Може би на другия ден трябваше да му каже.

Анабет лежеше там, опитвайки се безуспешно да заспи, когато чу да я викат по име. Името й на езика Апахе. Джейк изръмжа, докато тя се измъкваше от прегръдката му, но не се събуди.

В следващият момент, Анабет обу джинсите и ботушите си, и завърза на възел скъсаната си риза, която наполовина скриваше гърдите й. Тя се отдалечи от огъня в посока на гласа от тъмнината.

— Уолф? Къде си ти?

— Тук. — Той се появи точно пред нея. Анабет скръсти ръце на гърдите си, когато видя как очите му се разхождат по нея.

— Виждам, че си си избрала партньор, Преследван Елен — каза той с язвителна усмивка.

Тя вдигна брадичка.

— Така е — отговори му със спокоен глас. — Как си ти, Уолф? И как е Клер?

— Ти какво право имаш да питаш?

— Не сме ли все още приятели? — попита Анабет.

Напрежението изглежда напусна Уолф.

— Аз някога се надявах да бъда повече от твой приятел, Преследван Елен.

— Но ти не ме желаеш повече. — Тя заяви това като факт и той не го отрече. В действителност, тя видя как две интересни червени петна се появиха на бузите му. Анабет се усмихна. — Значи и ти си намерил партньорка, приятелю?

— Така е — каза той.

— И сега ще върнеш ли Клер на брат й?

— Не.

— Защо не?

— Защото взех бялата жена за своя партньорка — каза Уолф. — Тя е жената, която желая.

Анабет погледна в тъмните очи на Уолф и видя искра на неудобство.

— Защо ме намери сега, Уолф?

— Аз исках да говорим за… за…

— За Клер?

Той кимна рязко. В миналото Преследваният Елен беше негова приятелка, когато други се отвърнаха от него. Той не бе осъзнал, колко много щеше да му липсва близостта, която споделяха. Потърси я, защото сърцето му беше пълно и защото не знаеше към кого другиго да се обърне с въпросите си.

— Аз те слушам — каза Анабет.

— Мислиш ли… че бялата жена може да ме обикне?