Джоан Джонсън - Кид

— Точно така. — Анабет се пресегна долу и прошепна на Кучето: — Да не ми издадеш картите, Блеки.

Кучешката опашка тупна по пода и Джейк се засмя.

— Тупни веднъж, ако тя блъфира и два пъти, ако има картите.

Опашката на кучето тупна веднъж и Джейк се разсмя.

— Значи ти блъфираш — каза той на Анабет.

Джейк заложи много, но без издайницата цигара, която можеше да му каже кога Анабет блъфира, Джейк не се смя дълго. Той губеше постоянно и не след дълго всички кибритени клечки лежаха на масата пред Анабет.

Анабет се ухили.

— Три въпроса — каза тя.

Джейк преплете пръсти и сложи ръцете си на кухненската маса.

— Давай.

— Първи въпрос. Защо си станал Рейнджър?

— Банката взе ранчото на баща ми, когато го обесиха за убийство. Копелето, което стана причина да го обесят, се погрижи никой да не ме взима на работа по добитъка. Аз трябваше да издържам Клер, така че станах Рейнджър.

— Шъг ми каза, че Сам и Клер са те канили да дойдеш да работиш тук. Защо не си го направил? — попита Анабет.

— Уиндоу Рок принадлежеше на Сам. Аз имах нужда от свое място.

— Тогава защо не си имал свое място?

Джейк сви рамене.

— Аз харесвам работата си. И никога не съм имал причина да се установя на едно място. Нито жена. Нито семейство.

— Но ако имаше семейство…

— Стават четири въпроса — каза Джейк. Той се изправи и каза: — Аз ще изведа Блеки на разходка.

Той трябваше да повика Кучето, за да го накара да напусне Анабет. Джейк закъсня да се прибере тази вечер и когато се върна не говореше много. Но както обикновено, той се съблече, пъхна се в леглото до Анабет и я прегърна.

— Джейк?

— Мммм?

— Ако имаше семейство…

— Аз не искам да говоря за това, Анабет.

И двамата заспаха незадоволени.

Анабет скри от Джейк факта, че все още се чувстваше по-зле от обикновено. Сутрин я тормозеше гадене. Въпреки че не припадна отново, тя се научи да не се движи толкова бързо, за да не й се завива свят. Това невинаги беше възможно. Една сутрин се намираше в корала при животните, когато трябваше да отскочи бързо, за да не я ритне една подплашена кобила.

Шъг я подхвана точно преди да припадне.

Когато Анабет дойде в съзнание, тя лежеше върху голямото легло с четири колони в стаята на Клер. Възрастният управител седеше на стол до леглото.

— Как се чувстваш, млада пушко? — попита Шъг.

Анабет седна твърде бързо и трябваше отново да легне назад. Тя постави ръка на главата си.

— Мисля, че може да съм болна — призна Анабет. — Напоследък не се чувствам много добре.

Шъг имаше собствени подозрения какво не беше наред с момичето.

— Имаш ли сутрин гадене?

— Понякога — призна Анабет.

— Чувстваш ли се уморена?

Анабет се намръщи.

— Аз едва си държа очите отворени следобед.

— Така и предполагах.

— Какво ми е? — Анабет се тревожеше, защото Шъг избягваше погледа й. — Сериозно ли е?

— Нещо, което ще се разреши след около девет месеца — каза той с намек за усмивка.

Анабет продължаваше да изглежда озадачена и Шъг изруга под носа си.

— Един стар човек, като мен, не би трябвало да казва такива неща на едно младо момиче, като теб, Анабет.

Шъг постави ръка на рамото й.

— Нищо ти няма, Кид. Ти просто ще станеш майка.

— Какво!

Шъг ярко се изчерви.

— Да ти се гади и да се чувстваш изморена — това са неща, които една жена чувства, когато ще има бебе.

— Аз ще имам бебето на Джейк?

— Така ми се струва. Кога ще кажеш на момчето добрите новини?

— Отначало трябва самата аз да свикна с тази мисъл.

— Не чакай твърде дълго — предупреди я Шъг.

— Само ми обещай, че аз ще съм тази, която ще му каже — каза Анабет.

Шъг почеса плешивината на върха на главата си.

— Много добре, млада пушко. Ти просто му кажи скоро.

След като Шъг си отиде, Анабет поглади с ръка корема си, все още изумена от разкритието на стария човек. Едно бебе. Бебето на Джейк. Анабет сви колене до гърдите си и ги прегърна. Тя се опита да си представи реакцията на Джейк, когато научи.

Но тя нямаше представа какво щеше да мисли гой. Джейк отказа да й отговори, когато тя го попита дали едно семейство би било достатъчна причина, за да се установи на едно място. И му харесваше да е Рейнджър. Анабет отчаяно желаеше Джейк да иска детето. И отчаяно се страхуваше, че няма да го направи.

След завръщането си в Уиндоу Рок, те се любеха всяка нощ. Джейк я прегръщаше здраво и шепнеше любовни думи в ухото й. Но никога не спомена брак. Както и думата завинаги. Тя даже знаеше защо. Беше чула историята за невярната му майка и пияния му баща. Страхът на Джейк да не повтори грешките на баща си нямаше да изчезне, само защото тя беше бременна.