Джоан Джонсън - Кид

— Върни се обратно в къщата — каза той с глас, в който имаше гняв към себе си и разочарование от нея. — Ще говорим повече за това по-късно, когато отново мога да мисля трезво.

— Аз няма да си променя решението, Джейк.

Когато тя си отиде, Джейк подпря лакти върху вратата на корала и отпусна глава върху ръцете си.

— Как по дяволите се случи това?

— А какво си правил всяка нощ в онова голямо легло? — попита Шъг.

Джейк изстена.

— Аз трябваше да внимавам и да не се увличам от жена, която е преследвана от закона.

— Какво приказваш ти? — попита Шъг. — Това момиче те обича до смърт. Тя би преминала през огъня заради теб. Не тя е тази, която те отблъсква. — Струва ми се, че обратното е истина.

— Как мога да я накарам да остане?

— Кажи й, че я обичаш — каза просто Шъг.

— Аз не мога да направя това.

— Защо не?

Защото той се страхуваше да признае колко много всъщност я обичаше. Защото тя го бе вързала на възли. Защото той я обичаше достатъчно, за да направи компромис с всичко, в което преди вярваше и да направи една престъпница своя жена. Но да бъде проклет, ако я остави да го напусне!

Само защото Джейк й беше заповядал да го направи, Анабет нарочно не се прибра в къщата.

— Ела, Блеки — каза тя. — Хайде да се разходим.

Тя се запъти към гигантската топола, растяща над потока в долния край на долината. Тя беше открила, че това място е едно мирно убежище в нейния трескав напоследък живот. Почти всички листа бяха опадали и скоро дървото щеше да стане съвсем голо. Но засега, все още имаше малко сянка, шумоленето на листата отгоре, пукането на сухите листа под краката и шуртенето на водата наблизо.

Анабет придърпа колене до гърдите си — колкото можа с изпъкналия си корем — после постави буза върху коленете и се загледа в нищото. Сълзите течаха странично по лицето и капеха от върха на носа й. Кучето изскимтя и близна солената влага от лицето й.

Анабет скри лице в полата си. Тя даже не можеше повече да носи своите Левис, защото те не й ставаха в кръста.

— Какво да правя, Блеки? — попита тя. — Какво да правя?

Тя чу как Кучето изръмжа и когато протегна ръка, усети как космите по врата му настръхнаха. Вдигна глава и се намери очи в очи с Уат Ранкин. Под прицела на един Колт 45.

— Какво правиш тук? — поиска да знае тя.

— Наблюдавах това място. Къде е Клер Чандлър?

— Не е твоя работа.

— Ти говориш доста смело за една престъпница с обявена награда за главата й.

Очите на Анабет се разшириха, когато Ранкин извади един афиш „ТЪРСИ СЕ“ от джоба си и го размаха пред нея.

— Аз мисля, че ако ти не ме заведеш при онова злато, винаги мога да те застрелям и да получа за теб тази награда от хиляда долара.

Анабет пребледня. — Виждам, че сега ме слушаш внимателно.

— Аз не отивам никъде с теб.

Кучето изръмжа и оголи зъбите си.

— Успокой си кучето или този път ще го застрелям — предупреди Уат.

— Твоят пистолет го изнервя — каза Анабет.

Ранкин го прибра обрат в кожения кобур.

— Аз нямам нужда от пистолет, нали Кид? — Той сгъна афиша и го прибра обратно в джоба си.

— Всичко е наред, Блеки — Каза Анабет.

Кучето седна на земята до нея, но не сваляше поглед от Ранкин.

— Аз наистина се изненадах, когато ти не каза на онзи Рейнджър къде да намери златото — каза Ранкин.

— Не му казах, защото не знам къде се намира то.

— Аз не вярвам и за секунда, че чичо ти не ти е казал къде е скрил златото — отвърна Уат. — Сега ти ще дойдеш с мен…

— Къде възнамеряваш да отведеш Анабет, господин Риърдън? — попита Джейк.

Ранкин обърна изумения си поглед към Рейнджъра, който се появи без предупреждение. Уат нямаше представа колко много от разговора Джейк Кърни е чул, но пое риска, че не е било много. Той хвърли един предупредителен поглед Анабет и каза:

— Аз просто поканих госпожица Калуун да поязди с мен.

— Анабет няма да язди много. Тя очаква дете. Моето дете.

— Моите поздравления — каза Ранкин.

— Ако сте дошъл за заема…

— Какъв заем? — попита Анабет.

— Господин Риърдън е заел на Сам малко пари. Клер не беше в състояние да ги върне, защото, златото на Сам беше откраднато от Бандата Калуун.

— Къде е госпожа Чандлър? — попита Ранкин.

— Тя е на гости при приятели в Тексас — отговори гладко Джейк.

Ранкин се намръщи.

— Разбирам, че има известно забавяне при намирането на златото. Предполагам, че като сме съседи, мога да почакам до пролетта.

— Това е много щедро от ваша страна, господин Риърдън — каза Джейк.