Джоан Джонсън - Кид

— У дома. В Уиндоу Рок.

— Ще доведеш ли Клер да ни посети? — попита Анабет Уолф. Погледът й се местеше от единия върху другия мъж. Между тях не съществуваше изгубена любов.

— Може би. През пролетта — каза Уолф, без да изпуска от поглед Джейк.

— Грижи се за нея — предупреди го Джейк.

— Аз бих дал живота си за нея — каза Уолф. — Тя ще бъде майката на моите деца.

Чертите на Джейк се втвърдиха.

— До пролетта — каза той.

Индианецът не каза нищо повече, а просто обърна и изчезна сред хълмовете.

Когато Уолф си отиде, Джейк хвана Анабет за китката и се запъти назад към лагера. Когато стигна там, той я повали върху одеялото си и я съблече, после седна до нея и се съблече и той. Легна долу и я дръпна в ръцете си, притискайки я до себе си.

— Заспивай — заповяда той. — На сутринта ще тръгнем рано.

Анабет лежеше до него, съзнаваща напрежението, излъчващо се от тялото.

— Джейк? — прошепна тя.

— Какво?

— Какво ще стане сега?

— Не разбирам какво имаш предвид.

— С нас. Какво ще стане с нас? Ще ме предадеш ли на закона в Санта Фе?

— Не.

— Тогава ще ме пуснеш ли?

— Не. — Ръката на Джейк се стегна около кръста й. — Ти ще останеш с мен, Кид.

— Като твоя затворничка?

— Ако така трябва да бъде — изръмжа той. — Поне за зимата. — Дотогава той щеше да измисли някакъв начин да разплете възела на объркания си живот.

— Какво ще стане през пролетта?

— Нека не избързваме, Кид. Имаме пред себе си още много студени дни.

Но мислите за студа бяха далеч, докато Анабет заспиваше в топлата прегръдка на Джейк. Лесно беше да сънува, че всичко щеше да се нареди добре.

Само ако бе знаела…

През първите дни след пристигането им в Уиндоу Рок, Анабет не виждаше чест Джейк. Тя изпълняваше всичките задължения на Клер в ранчото. Той работеше от изгрев до залез събирайки добитъка и правейки един опис на животните в пасищата.

Кучето се беше възстановило напълно и следваше Анабет като сянка наоколо. Една нощ на вечеря, Анабет обяви:

— Измислих едно име за Кучето. Отсега нататък ще го наричам Блеки.

— Блеки?

Кучето удари по пода с опашка.

— Виждаш ли, харесва му — каза Анабет.

— Защо му трябва друго име? Аз мислех, че Куче му е съвсем достатъчно.

— Куче не е никакво име. То е един… един етикет. А Блеки не е просто всякакво старо куче. То специално. То ни принадлежи.

Джейк улови погледа на Анабет и тя се изчерви.

— Няма „нас“, Кид. Не забравяй това.

Джейк рязко стана и напусна масата, а Анабет се отпусна долу на пода до Кучето и го прегърна.

— Но аз искам да има едно „нас“, Блеки.

Кучето изскимтя и близна Анабет по лицето.

— Аз поне имам теб сега — каза тя. — Няма да съм повече сама.

Едно от първите неща, които Джейк направи, беше да посети ранчото на Уил Риърдън, за да го осведоми за положението по търсенето златото на Сам. Но управителят на Риърдън каза, че шефът му е излязъл по бизнес и не знае кога Риърдън ще се върне.

Джейк не можеше да съжалява за това. Той започваше да се привързва към Уиндоу Рок и не искаше да мисли за това, какво ще прави и къде щеше да отиде, ако загубеше ранчото заради липсата на злато за изплащане дълга към Уил Риърдън.

Джейк изпрати една телеграма до своя капитан на Рейнджърите в Тексас, обяснявайки обстоятелствата, които изискваха от него да си вземе отпуск за неопределено време. Но той знаеше, че наближава денят, когато щеше да се наложи да направи избор.

Всяка нощ след вечеря, Шъг се присъединяваше към Джейк и Анабет до кухненската маса и те разговаряха за това, какво можеше да се направи, за да се закрепи Уиндоу Рок без откраднатото злато на Сам. Анабет изпрати Джейк до долината, за да прибере малкото й ковчеже, с което внесе своята лепта за закрепването на положението в ранчото. В отсъствието на Уил Риърдън, най-важното решение, което трябваше да се вземе, бе дали да се продаде още едно стадо на пазара или да се хранят животните и през зимата.

— Аз сега имам достатъчно пари от моите и златото на Кид, за да купя храна — каза Джейк.

Нека почакаме до пролетта и тогава да изпратим повече говеждо месо на пазара в Колорадо.

Шъг се съгласи и Анабет не можа да не се почувства облекчена, тъй като това означаваше, че, Джейк няма да я остави сама за дългото пътуване на север.

Една нощ Анабет уговори Джейк да поигра с нея покер отново, само че този път тя не пушеше.

— Същите ставки като преди — каза тя.

Джейк се ухили.

— Три въпроса?