Джоан Джонсън - Кид

— О, Уолф… — как можеше тя да му отговори? Самата тя не разбираше защо обича Джейк или даже как се влюби в него. Как можеше да предложи надеждата, че Клер ще обикне Уолф, когато в емоциите, които самата тя изпитваше, имаше толкова малко разум? Не мислеше, че Уолф можеше да накара Клер да го обикне. За да стане това, Клер трябваше да види в него мъжа на своите мечти. И наистина, какви бяха шансовете за това?

Анабет направи една крачка към Уолф, после втора, която я изпрати в силните обятия на Уолф. Това беше една прегръдка на старо приятелство. Те и двамата потърсиха и дадоха доброволно комфорт. Но помежду им не съществуваше желание. Сърцата им бяха отдадени на други.

— Сънувал ли си някога, когато бяхме деца, каква ще бъде съдбата ни? — прошепна Анабет до гърдите му.

Уолф възкликна:

— Бялата жена, която си представях във вигвама си, беше ти, Преследван Елен.

— Не е ли странно как нещата се обърнаха?

— Щастлива ли си ти, Преследван Елен? — попита Уолф. — Искаш ли да дойдеш сега с мен до селото ми — като моя приятелка?

— Не мисля, че това ще стане — каза Анабет с напрегнат глас. — От мен няма да стане една добра жена апах, Уолф. Аз винаги ще искам да правя това, което правиш и ти.

— Но…

Анабет постави върховете на пръстите до устните си.

— Аз съм щастлива, че имаш Клер, Уолф. Надявам се и двамата да сте щастливи. Ще се опитам да накарам Джейк да разбере…

— Какво правиш, за да ме накараш да разбера, Кид? — каза Джейк със заплашителен глас.

— Джейк! — Анабет се откъсна виновно от прегръдката на Уолф.

— Много красиво — каза Джейк.

— Не е това, което си мислиш! — протестира Анабет. Тя застана между Уолф и Колта, който Джейк държеше срещу корема на индианеца.

— Махни се оттам, Кид.

Анабет видя убийствената омраза в студените сиви очи на Джейк.

— Нека да обясня! — извика тя.

— Аз имам очи, Кид. Мога да видя и сам какво има пред мен.

— Ти видя двама стари приятели да се прегръщат. Това беше всичко. Уолф е мой приятел. Нищо повече.

— Не защото той не би желал да бъде повече — каза Джейк.

— Това не е вярно. Уолф… — Анабет се спря, за щото щеше да каже, че Клер е заела мястото й.

Джейк прочете между редовете. Очите му се присвиха и един мускул потрепваше на брадичката му.

— Уолф има друга жена. Това ли искаше да кажеш? Коя е тя, Кид? Клер ли е?

Анабет погледна през рамо към каменното лице на Уолф. Смееше ли тя да каже на Джейк истината? Щеше ли тогава нейният любовник убие най-добрия й приятел?

— Аз…

— Аз взех сестра ти за своя жена — каза Уолф.

Анабет разбра в този момент, че ако не стоеше между тях, Джейк щеше да дръпне спусъка. Почувства напрежението в двамата мъже, едва сдържаната ярост на Джейк и кипящата омраза Уолф към всички бели мъже.

— Джейк, недей! — примоли се Анабет. — Ами ако Клер го обича? Ако тя го желае — по същия начин, както аз те желая? Ако убиеш Уолф, можеш да разбиеш сърцето на сестра си!

Тя можа да види, че Джейк е разкъсван от колебания.

— Клер не може да обича един индианец — каза той накрая.

— Защо не?

— Заради случилото се с Джеф. Клер обича ли те? — попита Джейк Уолф. — Тя иска ли да бъде с теб?

Уолф избягна да отговори на въпросите на Джейк. Вместо това той каза:

— Тя иска да остане сред индианците.

— Защо?

— Защото нейният син живее там.

— Джеф е мъртъв.

— Клер казва, че момчето, наречено Белият Орел е нейният син.

— Джеф жив ли е? В твоето село ли живее?

— Той беше откраднат от Счупеният Крак при едно нападение преди три реколти. Той сега е апах.

Джейк изруга под нос.

— Нищо чудно, че Клер иска да остане с теб!

— Ти трябва да пуснеш Уолф, Джейк — каза Анабет. — Не можеш да го убиеш. — Гласът й едва се чуваше, когато тя каза: — Той обича Клер.

Джейк сви устни. Той не беше чул от устата на индианеца, че Клер го обича. Ако пуснеше Уолф, имаше малък шанс с настъпващата зима да намери Клер преди пролетта. Той погледна в яростните очи на индианеца, но не намери там отговор на проблема си.

После погледна Анабет и осъзна, че по-скоро би умрял, отколкото да я нарани. А убийството на Уолф щеше да я нарани.

Той прибра револвера си в кобура.

— Махай се, по дяволите, оттук — каза нервно на Уолф.

Анабет постави ръка върху дланта на Уолф, за да успокои неговия горещ темперамент.

— Довиждане, Уолф.

— Къде ще отидеш сега, Преследван Елен?

Анабет погледна към Джейк за отговор.

Очите му бяха празни, когато той отговори: