Джоан Джонсън - Кид

— Прави ли някакви изключения сега? — попит Джейк с лукава усмивка.

Очите на Юлали заблестяха весело.

— Джейк, ти си лошо момче. Защо задаваш такива въпроси пред момичето тук? Ако си харесал някоя жена, върви да питаш там, където няма малки гърнета с големи уши.

Джейк хвърли един поглед към розовите бузи на Анабет и рязко се изправи.

— Аз нямах предвид… т.е…

Юлали се изправи и потупа Джейк по рамото.

— Гледай си работата, Джейк. Вечерята ти те чака, когато си свършиш работата.

Не можеше да се сбърка каква „работа“ имаше предвид Юлали. Един мускул върху челюст на Джейк се сви, когато той прехапа устни, за да се въздържи да не отговори по начин, който щеше да е твърде груб за нежните уши на Анабет Смит. Между другото, ако Сиера Стар приеме ухажването му, той щеше да се увери дали правеше изключения, когато ставаше дума за работа на втория етаж. Може би тогава той ще да забрави учудващо богатото тяло на непохватната млада жена, белеща картофи в кухнята Юлали Шмид.

Щом Джейк си отиде, Анабет почувства как острите очи на Юлали я преценяват. Ако не внимаваше, можеше да се издаде пред госпожата. Безопасността й зависеше от маскировката. Особено сега, когато знаеше, че бандата, включително Кид Калуун, са търсени от закона — даже и ако законът не се занимаваше официално с тази работа.

Тя се обърна към по-възрастната жена и каза:

— Съжалявам, фрау Шмид. Страхувам се, че не виждам много добре. Когато не бързам, се справям прекрасно. Предполагам, че се притесних.

Юлали се въздържа да изрече строгото мъмрене, което си бе приготвила. Как можеше да критикува момичето за нещо, което не бе нейна грешка?

— Не се тревожи за това, Анабет. — Но тя реши да държи момичето далеч от другите си клиенти. Иначе Анабет Смит можеше с голи ръце да закрие заведението й.

За изненада на Анабет, Джейк изпрати съобщение на Юлали, че няма да се върне за вечеря. След като чиниите от вечерята бяха измити, Анабет се извини, че трябва да отиде в стаята си, която се намираше близо до кухнята на долния етаж. Ако не беше вече толкова късно, тя щеше да предупреди Сиера за Джейк Кърни.

Но не можеше да излезе късно вечерта като Анабет Смит. Трябваше да стане отново Кид Калуун, което щеше да донесе други опасности. Колко ли от тези афиши с портрета й се намираха в ръцете на хората на закона и ловците на наградата?

Анабет с облекчение си обу чифт панталони. Тя не беше осъзнала досега, че се чувстваше като риба на сухо в пола. Освен това роклята, която обличаше, бе твърде далеч от копринената тафта на мечтата й. Тя си сплете отново косата и я напъха под шапката си, след това закопча колана на Буут с двата пистолета със седефени дръжки.

Когато къщата притихна, тя напусна стаята си и се промъкна долу през хола и навън през задната врата. Тя използваше задни улички и алеи, за да се отдалечи от пансиона в посока улица Кениън. Вече можеше да види светлините на Градския салон, когато осъзна, че имаше някой, облегнат до сградата в края на алеята, извеждаща до мястото, където искаше да отиде.

Тя вече бе започнала да отстъпва, когато мъжът извика:

— Има ли някой там?

Анабет замръзна на място с ръце върху револверите. Тя не каза нищо.

Мъжът бавно се изправи и тръгна към нея, блокирайки малкото светлина, навлизаща в алеята.

— Буут? — Гласът очевидно беше изумен. — Буут, ти ли си?

Анабет остана тиха. Тя разбра, че който и да беше мъжът, той сигурно е познал револверите на Буут със седефени дръжки. Тя бавно и тихо отстъпи напълно назад извън обсега на светлината.

— Ти си мъртъв — каза мъжът. — Ние те убихме.

Накрая Анабет позна гласа. Отис Грайър.

— Ти си един страхливец, който удря в гръб — каза Анабет с глас, приличащ на този на Буут, с една октава по-нисък от нейния собствен глас. — Би трябвало да те застрелям на място.

Грайър извади пистолета си и Анабет осъзна, че той щеше да стреля. Тя не очакваше да се изправи толкова бързо срещу някой от бандата или в такава смъртоносна ситуация. В секундите преди Грайър да стреля, тя помисли за Буут и своята клетва за отмъщение. Внезапно стана така, сякаш някой друг стоеше там вместо нея. Анабет почувства едно стягане в корема и една буца в гърлото си.

Нямаше време за мислене — или за чувства.

Грайър започна да стреля на сляпо в алеята. Анабет се хвърли на земята, докато измъкваше десния пистолет на Буут и стреля веднъж в силуета на мъжа срещу светлината.

Грайър извика и изпусна оръжието си.