Джоан Джонсън - Кид

— Проклятие! — измърмори тя.

Джейк се намръщи, мислейки, че трябва да не с чул точно това, което току-що чу. Той вдигна ръце, за да помогне на момичето да запази равновесие. За негова изненада, кръстът й под широката рокля беше твърд — и тънък.

— Добре ли си?

Самообладанието на Анабет я напусна напълно, когато Джейк я сграбчи за кръста.

— Добре съм — измърмори тя. Постави долу чашата, но отново не прецени добре разстоянието, защото дебелите стъкла я правеха сляпа. Чашата удари силно върху масата. — Съжалявам — отново измърмори тя.

Джейк се спогледа с Юлали, сякаш казваше: „Тя винаги ли е толкова непохватна?“

Той осъзна момент по-късно, че сигурно е продължил да наблюдава момичето, защото тя бе напълнила до ръба чашата му и продължаваше да налива кафето.

— Спри! Това е достатъчно!

Анабет подскочи, когато мъжът й извика разплисканото кафе от кафеника го опари по бузата.

— По дяволите! — изруга Джейк. Той избърса бузата си, но горещата течност вече го беше изгорила.

— Толкова много съжалявам! — Анабет се опита да постави кафеника върху масата, но не можа да уцели. Той се търкулна от ръба и се затъркаля трясък по пода, разливайки кафе по излъсканата повърхност.

— Кучи син! — каза Анабет. Тя покри устата си длан, но думите вече бяха излезли навън.

Анабет гледаше през дебелите стъкла лицето на ядосания мъж до масата. Искаше й се да го разгледа по-добре, но имаше чувството, че има късмет, че не може да го направи.

— Ще взема студена кърпа за лицето ви. — Тя се обърна обратно към мивката, но се подхлъзна локвата кафе. Ръцете й полетяха настрани и тя удари Джейк с лакът в челюстта, докато падаш назад в скута му.

Тя седеше там със затаен дъх и чакаше да види дали хаосът се беше изчерпил.

Джейк усещаше тежестта от гърдите на младата жена върху ръката си. И лекото помръдване на задника й върху бедрата си. И меденосладката миризма на косата й. Той също така чувстваш пулсиращото изгаряне върху бузата и болката в челюстта си. Ако не беше разбрал, че тя е едно крачещо нещастие, можеше да се почувства възбуден от младата жена в ръцете си.

— Добре ли си? — попита той, може би за трети, или четвърти път. Вече им загуби сметката.

— Добре съм — каза Анабет през скърцащите си зъби. Тя се опита да се изправи, но Джейк я държеше здраво.

— Може би е по-добре да останеш, където си за момент, докато Юлали се погрижи за тази локва на пода.

— Джейк е прав — каза Юлали. Тя беше шашната от веригата събития, които завършиха с локвата кафе върху кухненския под. Може би щеше да е най-добре, ако тя се погрижеше за нещата, преди Джейк да остави Анабет отново да започне белите.

Отначало Анабет седеше абсолютно неподвижна в скута на Джейк. Но тя стана нетърпелива, когато Юлали отиде да търси парцал. Анабет премести малко задника си, за да се нагласи по-удобно. После Юлали реши да измие кафеника и да направи ново кафе. Анабет седна по-изправена, за да може да се нагласи по-удобно и отново се свлече върху ръката на Джейк. Накрая, Юлали реши да избърше и кафето, което Анабет разля върху масата.

Когато най-после Юлали й позволи, Джейк бързо постави Анабет на крака и избърса с ръкав потта от челото си. Цялото това нагласяване върху коленете му го изпълни с желание. Той се чувстваше, като котарак в някоя алея и котката стоеше недосегаема върху оградата. Как можа тази непохватна, безформена жена да го превърне в едно възбудено животно?

— Ти си опасна, жено! — сопна й се той.

Анабет отвори уста, за да отговори и я затвори отново. Тя трябваше да се държи кротко и женствено като Анабет Смит. По-добре беше да си играе ролята. Анабет се обърна към Джейк Кърни, нагласи очилата си на носа, оправи престилката си и каза:

— Приятно беше да ви срещна, господин Кърни.

Джейк се разсмя. Той не можа да се въздържи. Усмихваше се, когато каза:

— Това беше… цяло преживяване… срещата ми с вас, госпожице…

— Смит — помогна му Анабет. Очите й хвърлях искри към Джейк, но ефектът се губеше от бутилковото стъкло, кацнало на носа й.

— Госпожице Смит. И дано не се срещнем отново.

— Би ли се качила горе да провериш вместо мен стаята в северозападния ъгъл, Анабет? Искам да съм сигурна, че тя е готова за Джейк.

— Разбира се, фрау Шмид.

Когато Анабет излезе — тя се блъсна с рамо в рамката на вратата и тичешком изхвърча от кухнята — тогава Джейк се обърна към Юлали с вдигнати вежди.

— Сигурна ли си, че стаята все още ще е там, когато тя свърши?