Джоан Джонсън - Кид

Пръстът на Анабет беше на спусъка. Всичко, което трябваше да направи, бе да стреля отново и един от убийците на чичо й щеше да е мъртъв. Но ръката й трепереше толкова силно, че тя не можеше да се прицели.

Внезапно, настъпи суматоха в края на алеята, където се намираше Грайър. Тя не можеше да рискува да я хванат. Лицето й сега се намираше върху един афиш „ТЪРСИ СЕ“. Тя пъхна колта в кобура и като се притискаше до стените в алеята, бързо се измъкна от там. Влезе в следващата алея и скоро се намери зад Градския салон.

Тя пъхна ръце в джобовете си, защото не можеше да спре треперенето им. Едно нещо беше да се закълне да отмъсти, а съвсем друго да застреля друго човешко същество. Анабет пое дълбоко въздух и го остави да излезе бавно навън. Тя се облегна върху стената на Салона и остави главата си да падне срещу дъските.

Трябваше да го убия, Той застреля Буут в коляното, без да му мигне окото. Той е един подъл убиец. Заслужава да умре.

„Тогава защо не го довърши“ — попита един глас.

„Защото загубих самообладание.“

„Тогава по-добре си го намери отново. Или се премести в Колорадо“.

„Ще бъде по-лесно следващия път.“

„Ще си щастлива, ако има следващ път. По-добре стреляй първа — и на месо — отсега нататък.“

Анабет пое още веднъж дълбоко въздух и отново го изпусна. Това, което правеше, не беше игра. Мъжете, които бе решила да убие, бяха убийци. Ако я хванеха, нямаше да има милост. Ако искаш да оцелее, тя трябваше да внимава.

Анабет изправи глава над раменете си. Щеш да направи това, което трябваше да се направи. Следващият път щеше да стреля смъртоносно.

Тя влезе през задната врата на Градския салон, но остана в сянката отвъд обсега на мигащия фенер. Вътре бе шумно и запушено и тя не направи нищо, с което да привлече вниманието към себе си. Беше така тиха, така незабележима, както всеки апах в пустошта. Само очите й се движеха, докато оглеждаше присъстващите в Салона.

Единствената личност на бара, която тя позна бе Джейк Кърни. Без очилата сега, тя можа да го разгледа ясно за пръв път. При вида му дъхът секна.

Чертите му бяха грубо изрязани с една силна челюст, остър нос, прави скули и широко поставени очи с гъсти ресници, оградени от тъмни вежди. Един малък белег преминаваше през устата му, навеждайки я надолу от едната страна. Тя почувства един познат трепет и осъзна, че тялото й реагираше просто на вида му.

Анабет изпусна една лека въздишка. Значи това представляваше желанието. Тя не очакваше той да бъде толкова силен. Или толкова непридирчив. Не харесваше особено Джейк Кърни. Защо тогава той я привличаше физически? Анабет се почувства объркана и малко развълнувана. Тя съзнаваше странното раздвижване в тялото си. Бавно и незабележимо постави длан върху корема си, но това изглежда не помогна.

Устните на Анабет се изкривиха при мисълта за иронията в ситуацията. Тя най-после намери мъж, към когото изпитваше първи наченки на желание. Само че тя представляваше един бандит, а Джейк Кърни беше тексаски Рейнджър. И още по-лошо, той я познаваше като спъващата се, блъскаща се в нещата Анабет Смит. И нямаше търпение да се махне по-бързо от нея. Те не бяха двойка, чисто бъдеще е предопределено в небесата.

Анабет се обръщаше към изхода, когато Джейк я забеляза. Тя замръзна на място за момент. За щастие вниманието му се отвлече, когато Сиера седна срещу него. Анабет видя как Джейк се усмихна на другата жена. Наблюдаваше го как се смее и усмихва на нещо, което Сиера каза. След това тя видя как Сиера стана от масата и тръгна нагоре по стълбите и Джейк я последва.

Отначало, Анабет беше благодарна на Сиера за това, че отвлече вниманието на Джейк от нея. После осъзна, че е твърде късно да я предупреди за идването на Джейк Кърни в Санта Фе. Освен, ако не искаше да избяга, Анабет нямаше друг избор, освен да вярва, че Сиера нямаше да я издаде.

И Анабет нямаше намерение да бяга.

Тя си тръгваше, когато видя Грайър да влиза в бара. Ръката му беше в шина и една кървава превръзка покриваше китката му. Той изглеждаше развълнуван, когато прекоси бара до една маса в ъгъла и заговори с един мъж, обърнат с гръб към нея.

Анабет позна мъжа, когато той се обърна. Това беше Уат Ранкин. Тя направи една крачка напред, за да се изправи пред него и осъзна, че не можеше да направи това с Джейк Кърни на втори етаж. Всякаква стрелба и Рейнджърът щеше да дотича. След като си обуеше панталоните, помисли Анабет с цинична усмивка.