Джоан Джонсън - Кид

— Аз мога да ти кажа къде те обикновено срещат, когато идват в Санта Фе — каза накрая Сиера.

Джейк последва указанията на Сиера до едно изолирано място на пет мили южно от Санта Фе. Огънят около извора в дъното на една камениста пътека бе сигурен знак за човешко присъствие. Обикновено Джейк можеше да очаква едно добро посрещане и предложението „Запали седни“.

Но около огъня нямаше никой. Лагерът изглеждаше напуснат. Джейк беше сигурен, че не е така.

Той подозираше, че някой или всички от Бандата Калуун бяха някъде наблизо. Те сигурно са се разпръснали, когато са го чули да идва.

Но опасността долу не бе единствената му грижа. Защото откакто излезе от Санта Фе, не можеше да се отърве от чувството, че някой го наблюдава — че някак си самият той беше преследван. Джейк потръпна и отдаде това чувство на студа. Той пришпори коня си с колене и заслиза по склона към огъня.

Единственият начин да прескочи трапа, бе да влезе в него.

Джейк почувства как косата му се изправя на врата само секунди, преди да чуе първия изстрел, Той се хвърли от седлото, но стрелящият трябва да се е прицелил ниско, защото куршумът все пак го улучи. Кракът на Джейк се сви под него, когато той се сля със земята. Втори изстрел направи дупка в ръкава му. Трети куршум изпрати в лицето му отхвръкнали парчета скала, но дотогава той успя да се скрие в една плитка долчинка, обрасла с гъсти храсти.

Той остана абсолютно неподвижен, знаейки, че всяко движение щеше да го издаде. Джейк дочу шепнещи гласове и разбра, че скритите в храстите бандити решаваха как и кога да тръгнат напред. Той имаше достатъчно муниции в патрондаша си. Тревожеше го повече раната му. Крачолът на панталоните му се пропи с кръв.

Джейк свали банданата си и я завърза здраво около крака си. Тя намали кръвотечението, но не го спря. Не беше необходимо бандитите да го убиват. Достатъчно бе да го държат така на земята и той евентуално щеше да кърви до смърт.

Космите по врата на Джейк щръкнаха отново, момент, преди да почувства една ръка на рамото си. Джейк насочи пистолета си, докато се преобръщаше. Той никога не разбра какво му попречи да стреля, но след секунда бе щастлив, че не успя го направи.

Стройният мъж, клекнал на земята до Джейк със засенчена от шапката горна половина на лицето, постави пръста си на устните му, показвайки по този начин нуждата от мълчание. Той покани с жест Джейк да го последва и после започна да пълзи из дерето в посока, противоположна на огъня.

Джейк не знаеше какво да мисли. Непознатият можеше лесно да го убие. Очевидно мъж не принадлежеше към Бандата Калуун. Но тогава кой беше той и какво правеше тук? По дяволите, помисли Джейк, щеше да има достатъчно време, за да разбере това, щом веднъж се измъкнеше тук — ако се измъкнеше.

Джейк хвърли един поглед назад към огъня направи избора си. Той се претърколи на корем и запълзя надолу по дерето след непознатия.

Стройният мъж се движеше като индианец — бързо и гъвкаво. Джейк можеше да го следва по-добре, ако не бе ранения му крак. Той не искаше да се подчинява. Разстоянието между тях става по-голямо, докато накрая Джейк не можеше вижда мъжът, който дойде, за да го спаси.

Джейк спря за момент, останал без дъх усилието и замаян от загубата на кръв. Той обърна, за да погледне над рамото си, колко беше отдалечил от огъня и разбра, че той повече не се виждаше на хоризонта. Джейк подпря чело на ръката си. Ако почакаше за момент, за да си поеме дъх, щеше да се оправи. Затворените му очи се движеха.

— Добре сега, я да видим какво имаме тук? Не мърдай и инч, или ще ти пръсна черепа.

Джейк на драго сърце се правеше на умрял, но умът му трескаво работеше, търсейки начин да избегне катастрофата.

— Хей! Аз открих Кид! Той е тук!

— Ти ли си, Грайър? — извика един от бандитите.

— Да — отговори Грайър.

— Сигурен ли си, че е той? — извика някой отново.

Грайър обърна Джейк с ботуша си, за да може да погледне лицето му на лунната светлина.

— Хей! Това не е той. Това е някой друг.

— Убий го и да се махаме оттук.

Джейк потръпна от хладнокръвната заповед. Той знаеше, че ако щеше да направи нещо, трябва да го направи скоро. Револверът беше в ръката му. Проблемът се състоеше в това, как да стреля, преди първи да го застрелят. Това, от което се нуждаеше, бе някакво отвличащо вниманието събитие.

И той го получи, когато непознатият, който му помогна, внезапно се изправи пред мъжът, прицелил се в Джейк. Непознатият също държеше пистолет в ръката си, насочен към Грайър.