Джоан Джонсън - Кид

Джейк все още не бе извадил пистолета си. Но той нямаше особено доверие на Кид. Някога беше направил грешката да повярва на думата на престъпник и петима невинни хора загинаха. Никога пак.

Освен това, той не искаше да изпуска Кид от погледа си, докато не разбереше със сигурност дали той не знаеше къде е скрито златото на Сам.

— Много добре. Да тръгваме.

Вятърът зашумя в храстите. Облаци покриха луната. Зигзагите на светкавици раздраха небето. Гръм забоботи надолу по скалистите хълмове. Въздухът замириса на озон.

Ледената вода се посипа отначало на едри капки. Скоро заваля на гъсти завеси, отнасяйки шапката на Джейк и стичайки се по жълтото му сако. Джейк следваше Кид и въздъхна с облекчение, когато влязоха в една плитка пещера. Той се плъзна долу от коня си, но раненият му крак не можеше да го държи. Щеше да падне, ако Кид не го подкрепи с ръката си.

— Облегни се на мен — каза Кид.

Една светкавица освети лицето на Кид и Джейк с изненада забеляза колко млад беше бандитът. Но той знаеше като всеки друг, че видът на един мъж нямаше нищо общо с това, което се намираше вътре в него. Една чиста превръзка можеше да крие грозна рана.

Кид помогна на Джейк да стигне до дъното на пещерата, далеч от вятъра и дъжда и го настани да седне с гръб до каменната стена. Вътре имаше каменно огнище с готови съчки и дърва, така че само една клечка беше необходима, за да ги снабди с топлина и светлина. Детето очевидно е използвало това скривалище и преди.

Джейк наблюдаваше как Кид запали огън, а после разседла конете и ги изсуши с шепи трева, която също бе оставена в пещерата за евентуално използване. След като се погрижи за животните, Детето се обърна към Джейк.

Кид не поиска разрешение, а просто клекна до Джейк и с помощта на един нож разряза крачол на ранения му крак, откривайки раната на бедрото му. Той я опипа с внимателни длани.

— Куршумът трябва да се извади — каза Кид, след като завърши огледа.

— Така и предполагах — присви очи от болка Джейк, като се опита да се настани по-удобно. Но ще почакам за доктора в Санта Фе.

Кид го изгледа косо.

— Това кървене трябва да се спре.

— Когато бурята престане, ще продължим пътя си.

Няколко часа по-късно бурята продължаваше да бушува и стана ясно, че Кид беше прав. Джейк чувстваше, че не след дълго ще изгуби съзнание. Той не пожела хапне нищо от боба, който Кид приготви на огъня, макар че успя да пийне малко кафе.

Той все още се опитваше да разбере какъв е мъжът, застанал до него, който бе наблюдавал хладнокръвното убийство, когато е ограбвал дилижанса и после рискува живота си, за да спаси един напълно непознат на пътя.

Джейк разгледа добре Кид Калуун и не бе много впечатлен от това, което видя. Детето беше висок и много кльощав, с почти изпити бузи, които правеха тъмносините му очи да изглеждат още по-големи върху лицето. Кожата му беше гладка и неокосмена като бебешко дупе. Черната му коса бе напъхана под шапката, но отделни кичури стърчаха навсякъде около лицето и над яката му.

Неговият нос беше малък и прав, не заемайки много място върху лицето. От друга страна, устата му бе широка и устните не много тънки. Една цигара висеше в ъгъла на устата му. Джейк забеляза, когато Кид заговореше, че всичките му зъби си бяха на мястото. Лесно беше да се предположи, че се е сражавал с револвер, а не с юмруците си.

Облеклото на Кид също не направи особено впечатление на Джейк. Джинсите му бяха раздрани на коляното, а сивата му памучна риза бе твърде голяма за него. Общо взето Кид Калуун не отговаряше на представата му за един безсърдечен убиец. Трудно беше да се повярва, че някой, изглеждащ толкова невинен, бе яздил с бандитите, които застреляха Сам.

Но Джейк само трябваше да си припомни миналото, за да разбере, че външният вид можеше да лъже. Боби Ладам също изглеждаше невинен като агънце. Той беше вълк в овча кожа. Споменът за извършеното от Боби Ладам щеш винаги да е с него.

Преди Джейк да загуби съзнание, той трябваше да реши дали да се довери на Кид за изваждане на куршума. Фактически, изобщо нямаше избор.

Предполагам, че ти беше прав — приз Джейк. — Този куршум трябва да се извади — една горчива усмивка изкриви устните му, преди продължи. — Тъй като или ти, или аз трябва да направим, аз гласувам за теб.

Детето се поколеба, после посегна за ножа колана си.

— Много добре. Аз ще го направя. — Той постави ножа в огъня, за да го обгори и след това го остави върху един камък да изстине.