Джоан Джонсън - Кид

Тя премисли още веднъж събитията от последната вечер. Искаше да накара Грайър да страда по същия начин, по който се бе мъчил Буут. Бандитът я измами, като избра смъртта вместо живота на инвалид. Обаче смъртта на Грайър беше само началото. Нейното отмъщение нямаше да приключи, докато всички членове на Бандата на Буут — особено Уат Ранкин — не платят за предателството си.

Точно преди изгрев-слънце тя щеше да отведе Джейк Кърни в Санта Фе. После Кид Калуун щеше да изчезне отново, докато сладката и покорна Анабет Смит продължи да планира гибелта Бандата Калуун.

Анабет дремеше, когато чу един камък да се преобръща във входа на пещерата. За секунда тя се събуди напълно и държеше пистолета си в ръка. Това, което видя в светлината на огъня, я накара да се усмихне от облекчение.

— Уолф! Какво правиш тук? Как ме намери?

— Кой може да не забележи светлината от огъня ти, Преследван Елен?

Ужилена от забележката на Уолф, Анабет спря да върви към индианеца.

— Имах нужда от светлината, за да…

— Защо си тук? Аз не очаквах да те видя отново?

Анабет усети копнежа в гласа на Уолф. И гнева му. Тяхното сбогуване не беше лесно. Уолф още не бе забравил или простил нейните думи. Той имаше право да пита защо тя не е заминала за Колорадо, както му каза, че ще направи.

Обяснението й бе не по-малко болезнено.

— Буут е мъртъв. Той беше убит от собствената си банда! Аз не можах да замина за Колорадо.

Уолф замръзна, когато изведнъж забеляза фигурата, лежаща в сянката.

— Кой е там?

Анабет постави дланта си върху ръката на Уолф. Тя бе напрегната като тетива на лък.

— Името му е Джейк Кърни. Аз се опитвах да ти кажа — имах нужда от светлината, за да го наблюдавам. Той попадна в засада и бе ранен от Бандата на Буут. Аз извадих един куршум от крака му, но той е загубил много кръв.

Анабет остави Уолф да коленичи до Джейк. Тя постави ръка на гърлото му, търсейки пулса. Той едва се долавяше.

Уолф изпитателно погледна скъпото за него лице, изненадан от грижата за непознатия, изписана върху него. Едно остро, неприятно чувство се надигна в гърдите му.

Ревност.

Той си каза, че чувствата му нямаха основание. Независимо от това, в него се надигна нуждата да убие белия човек. Уолф не я потисна, но и не я послуша. Смъртта на чичото на Преследван Елен променяше всичко. Сега тя нямаше защо да заминава. Сега тя можеше да остане с него.

Тогава и там той се закле пред себе си, че ще има Преследвания Елен за своя жена. Тя щеше се научи да го обича. Той беше сигурен в това. Колкото до белия човек, той можеше да бъде убит, ако станеше заплаха за плановете на Уолф.

Очите на Анабет молеха Уолф за разбиране. Когато той не се помръдна след тихата й молба, тя обясни:

— Аз трябва да му помогна. Не мога да го оставя да умре.

Устните на Уолф се превърнаха в черта, но иначе лицето му не разкриваше нищо от по-нататъшното му убеждение, че Преследваният Елен е привлечена от другия мъж.

Звуците на гласове върнаха съзнанието на Джейк. Когато той видя един апах на входа на пещерата, бързо се пресегна за револвера си — само че той не беше там. Въпреки че съзнанието му знаеше какво трябва да направи, за да се спаси, тялото отказваше да му помогне. Когато се опита да помръдне ръцете си, те останаха да лежат като парчета глина. Той обърна глава и откри, че Кид е коленичил до него.

— Апах! — Предупреждението, което Джейк извика на ум, излезе навън като шепот.

— Лежи спокойно.

Джейк заскърца със зъби от огъня в крака си, когато се опита да помръдне.

— По дяволите! Дай ми пистолета!

Анабет натисна с цялата си тежест гърдите на Джейк, за да го накара да мирува. Макар че беше слаб, тя все пак трябваше да се бори, за да го подчини.

— Лежи неподвижно — предупреди го тя. — Всичко е наред. Той е един приятел.

Успокоителните думи на Кид проехтяха в ушите на Джейк, когато той отново изпадна в тъмнината, която го обви.

— Той припадна — каза Анабет. Беше по-разтревожена, отколкото смееше да признае. — Треската се влошава.

Уолф се пресегна над рамото на Анабет и хвана брадичката й, обръщайки я към себе си.

— Ела да се махнем оттук. Ти си направи всичко, което можеш.

— Аз не мога да го оставя сам — възпротиви с тя. — Трябва да го върна обратно в Санта Фе.

— Какъв ти е този мъж?

Анабет отговори твърде бързо:

— Никакъв! — Тя знаеше още докато го казваш, че това не е истина. Но как можеше да обясни Уолф, че самата не се разбира? — Той има нужда помощта ми. — Очите й потърсиха тези на Уолф, за да открият някакъв знак, че той разбира. — Щеше ли да оставиш някой от своите хора, изпаднал беда?