Джоан Джонсън - Кид

Джейк бълнуваше в делириума си, но накъсаните фрази само я караха да се чуди повече за него. Той спомена „Клер“ и „Сам“ и „златото на Сам“, Тя почувства тежестта на вината. Ако знаеше къде Буут е скрил златото, щеше да намери начин, за да го върне. За нещастие, малкото количество злато, което бе спестила, нямаше изобщо да може да възстанови откраднатото.

И Джейк споменаваше майка си. Гласът му стана гърлен и той използваше много силни думи, за да опише жената.

Веднъж, когато Анабет изтриваше гърдите на Джейк, той хвана китката й в желязна хватка и каза:

— Аз знам къде можеш да използваш по-добре тези ръце. — И той бавно плъзна ръката й — с парцала и всичкото — надолу по тялото си към срамните части.

Тя се откъсна от хватката му и отстъпи до стената на стаята. Той разбира се не я последва. Лежеше хванат в клещите на делириума си, мърморейки нещо безсмислено. По-късно, тя съжали за срамежливостта си. Ако го бе оставила да направи каквото иска, щеше да знае веднъж завинаги как изглеждаше това — формите и структурата, които го правеха мъж, а нея жена.

За щастие, добрият разум — да не споменаваме девственият страх — преодоляха любопитството й. Не беше работа на Анабет Калуун да изследва срамните части на един мъж в безсъзнание.

Рано сутринта на следващия ден, след като го простреляха, Джейк отвори очи и намери Анабет Смит наведена над него. Беше жаден и кракът му пулсираше от болка. Той я закова с поглед.

— Какво по дяволите правиш тук?

Анабет постоя оглушена за момент, после силно се изчерви.

— Да бъда проклета ако зная! — Тя стана и хвърли влажната кърпа върху голите му гърди.

Джейк беше забравил наклонностите на госпожица Смит към цветистите изрази. Той погледна кърпата на гърдите си, а после обратно тъмните кръгове под очите на младата жена. Вдигна кърпата и я остави да цопне в купата с вода до леглото. Бог знае откога тя се грижеше за него. Може би трябваше да се извини и да опита отново.

Тя беше на половината път до вратата, когато той каза:

— Почакай. Не си отивай. — Джейк изучаваше веригата от емоции, която премина по лицето на госпожица Анабет Смит. Отвращение. Недоверие. Отхвърляне. Първите две разбра. Третото го изненада.

— Аз не виждам много смисъл в това да се мотая там, където не ме искат — измърмори тя.

Джейк потри четината върху челюстта си.

— Предполагам, че ти дължа едно извинение. И благодарностите си. — Той не искаше да е задължен на Анабет Смит. Това приличаше на отваряне на вратата и покана към бедите да влязат. — От колко време съм тук?

— Аз те намерих, когато излязох за трески вчера сутринта. Ти беше в безсъзнание през последните двадесет и четири часа.

— А кракът ми?

— Изглежда, че е по-добре.

Последното нещо, което Джейк си спомняше, беше един апах на входа на пещерата и Кид Калуун, който му каза, че индианецът бил приятел.

— Как съм стигнал дотук?

— Някой те е оставил отзад в една индианска носилка.

Джейк предположи, че Кид Калуун е отговорен за връщането му към цивилизацията. Но все още нямаше отговор защо Кид му помогна. И по-важното, къде се намираше Кид сега.

Джейк се опита да седне, но откри, че усилието изисква повече сили, отколкото притежаваше. Анабет се приближи да помогне, но той отблъсна ръката й.

— Аз мога да го направя.

— Тогава аз си отивам — каза тя.

Той я хвана за китката, за да не й позволи да си отиде. Една крива усмивка огъна устните му.

— Предполагам, че ще е по-добре да си въздържам езика. Поне докато съм отново на крака.

Очите на Анабет се присвиха. Тя трябваше да го остави сега, докато все още можеше да си отиде. Желанието да избяга беше силно, въпреки че не бе сигурна от какво точно бягаше. И все пак заплахата присъстваше — под формата на нови и объркани чувства, които я притесняваха и плашеха.

Анабет вдигна брадичката си. През годините, в които живееше маскирана, като Кид Калуун, беше научила, че често е опасно да бяга, когато се страхуваше. Бе много по-добре да се изправи срещу страха си и да го победи.

— Много добре. Аз ще остана. Но не очаквай от мен още да страдам от острия ти език. Защото няма да го направя.

Джейк си представи как използва езика си към нея по начин, срещу който тя сигурно нямаше има нищо против. И следващите му думи излязоха от устата, преди той да може да ги спре.

— Ти имаш много хубави очи.

Анабет зяпаше Джейк за момент, преди да разбере, че го гледа в действителност! Тя издърпа китката си от ръката му и повдигна очилата си нагоре върху носа. Не можеше да направи нищо за червеният цвят, който плъзна по лицето й.