Джоан Джонсън - Кид

— Какво, по дяволите, правиш?

Джейк погледна и видя Анабет на вратата с поднос храна.

— Обличам се. — Той методично закопча отпред джинсите. Опита да се отпусне с цялата си тежест върху болния крак и сдържа един стон, когато кракът колабира под него. Изруга тихо, опита се отново и пак не успя. Стисна разочаровано зъби.

— По дяволите.

Анабет остави подноса с храната на масата до вратата и отиде до Джейк, за да му помогне да вдигне крака си отново на матрака.

— Ти трябва да лежиш.

Джейк забеляза, че тя ни най-малко не е непохватна, а фактически се движеше бързо и грациозно. Разбира се, очилата й се бяха плъзнали на върха на носа, така че можеше да вижда над тях.

— Защо не си починеш един ден? — каза тя, гледайки го строго.

— Нямам и ден за губене — отговори Джейк. Той трябваше да намери Кид Калуун и златото на Сам. — Донеси онзи поднос тук. Гладен съм.

Анабет го гледаше.

Джейк също я погледна и тя бързо бутна нагоре очилата, за да скрие очите си. Той я наблюдаваше внимателно и разбра, че сега тя не виждаше нищо. Анабет се удари с коляно в таблата на леглото, докато отиваше за подноса и промърмори нещо, което той не можа да чуе добре.

— Добре ли си? — попита той.

— Искам да спреш да питаш за това!

— Ти продължаваш да се блъскаш в нещата. Сигурна ли си, че тези очила са подходящи за теб — Той я наблюдаваше внимателно и бе награден от изчервяването по бузите й.

— Те са добри — каза тя. Обаче остави подноса в края на скута си, вместо по средата. Джейк се пресегна за него, но собствените му рефлекси не бяха в много добра форма. Той гледаше примирен как подносът се плъзна от леглото и се стовари на пода с трясък от счупените съдове.

— Кучи…

Този път Анабет се усети, но това беше достатъчно, за да затвърди нарастващите подозрения на Джейк. Той посегна и свали очилата й от лицето.

— Може би ще виждаш по-добре, ако се опиташ така за известно време.

Анабет премига, изумена колко ясно стана всичко изведнъж.

— Но аз имам нужда от очилата си, за да…

— Така ли? — попита Джейк.

— Аз…

Очите на Джейк се присвиха, докато разглеждаше чертите на Анабет, Това ли беше същата личност, която видя в пещерата? Той вече знаеше, че очите са същите. Височината й подхождаше, слабото тяло също. Анабет имаше същите изпити бузи, същото бебешко гладко лице и същият малък прав нос. Той намери една широка уста и не много тънки устни. И косата, доколкото можеше да я види, бе със същия гарвановочерен цвят. За Бога, това беше същата личност!

— Ти си Кид Калуун!

— Не!

— Да, ти си.

Анабет се хвърли към вратата, но Джейк някак си успя да хване полата й и да я задържи.

— Пусни ме — изсъска тя.

Той си свали крака от леглото и използва полата й, за да я придърпа към себе си. След това я сграбчи за кръста и отново я дръпна долу в скута си.

— Не преди да получа някои отговори, Кид.

Анабет извика, когато загуби равновесие и падна върху него. Те и двамата полежаха там леглото за момент изумени. Когато Анабет опита да се освободи, Джейк се претърколи върху нея и използва по-голямата си тежест, за да я задържи.

Анабет мислеше единствено за бягство. Джейк Кърни беше човек на закона. А тя бе един бандит. Той щеше да я предаде заради наградата. Щеше да се погрижи да я обесят. Тя искаше да изкрещи в яда си, че я хванаха. Но не го направи заради наемателите от околните стаи, както и заради фрау Шмид долу в кухнята. Остана отчаяна напълно мълчалива, докато удряше, хапеше и риташе Рейнджъра в опитите си да се освободи него.

Кърпата й падна от главата и двете дебели копринени плитки се освободиха. Джейк нави едната около дланта си, за да я накара да стои мирно.

— Успокой се! — изсъска той. Джейк се тревожеше не по-малко от Анабет да не влезе някой. Защото почувства, докато усещаше женското й тяло под себе си, че не искаше Анабет Смит да свърши на въжето. Което заслужаваше Кид Калуун.

Но Джейк беше научил много отдавна, че симпатията към един бандит е неподходящо отношение. Той си спомни за заплахите, които Кид Калуун отправи към бандита на име Грайър. Каквото и да мислеше за Анабет Смит, Кид Калуун бе държал смъртоносно оръжие срещу човек и заплаши да го простреля в коленете, като го осакати по този начин за цял живот.

Той трябваше да си спомни, че меката жена в ръцете му бе стояла там гледайки, докато Сам е бил убит.

— Махни се от мен! — заповяда Анабет през стиснатите си зъби.

— Това е единственият начин, по който мога да съм сигурен, че няма да избягаш — каза Джейк. — Няма да отидеш никъде, така че можеш да спреш да се бориш и да отговориш на въпросите ми.