Джоан Джонсън - Кид

Анабет изведнъж се отпусна под него. Той помисли, че я чу да промърморва „Кучи син“. Тя се задъхваше и очите й бяха широко отворени и тревожни, но повече не му се съпротивляваше.

— Така е по-добре. Сега аз искам да получа някои отговори. — Къде е откраднатото злато от Сам Чандлър?

— Не знам!

— И очакваш да повярвам на това? Опитай отново, Кид. Къде е златото?

— Не знам. Буут го скри, преди да умре. Предполагам, че е някъде в долината…

— Каква долина? — прекъсна я Джейк.

— Скъпоценната долина, където чичо ми и аз живеехме.

— Къде се намира тази долина?

— Не е твоя работа. — Долината беше нейното убежище. Щом веднъж кажеше на човек на закона къде се намира, след като местонахождението й престанеше да бъде тайна, то нямаше повече да бъде и убежище. — Съжалявам, че убиха приятеля ти.

Джейк възкликна:

— Малко късно е за съжаление. Ако ти наистина съжаляваш, ще ми кажеш къде да намеря златото на Сам.

Анабет преглътна трудно.

— Аз не знам къде се намира златото.

— Ти можеш да ме заведеш до тази твоя долина и да ми помогнеш да го търся.

— Не.

— Нямаш голям избор, Кид. Или ще ме заведеш там, или ще те предам на закона в Санта Фе. Ти можеш да изгниеш в затвора, докато аз сам го намеря.

— Затвор?

— Докато увиснеш за убийството на Сам Чандлър.

Анабет гледаше нагоре към Джейк. Погледът на сивите му очи беше безжалостен и решителен. Не виждаше друг избор, освен да отстъпи на искането му. Поне за момента.

Тя изпусна една въздишка на поражение.

— Много добре. Ще те заведа в долината.

— И ще ми помогнеш да търся златото.

— Вече ти казах, че ще го направя! Сега мога да стана?

— Не още. Има няколко други неща, които по-добре първо да разрешим.

— Като какво?

Когато Анабет погледна в очите на Джейк, осъзна, че те бяха потъмнели до едно опушено сиво. Ноздрите му се разширяваха и устата му бе напрегната. Тя разпозна признаците, защото ги виждала върху лицето на Уолф. Желание. Но реакцията на Джейк изобщо не приличаше на онази на Уолф, Погледът на Джейк караше цялото й тяло да се напряга. Имаше едно чувствено помръдване в корема й, някакво стягане, придружено от удоволствие.

— Трябва да ме пуснеш да се изправя — каза тя.

— Не още! — Ръката на Джейк стисна косата й. — Ти си много красива жена, Анабет. Или и това е едно фалшиво име?

— Така се казвам. — Анабет не можеше да си поеме дъх. Клепачите й се спуснаха, за да прикрият нейната несигурност.

— Аз те намирам много привлекателна, Анабет. — Твърдият мост в джинсите му го доказваше.

Анабет преглътна трудно.

— И това ли ще бъде част от наказанието ми за смъртта на приятеля ти?

— Какво?

— Това да ме изнасилиш.

— Няма да бъде изнасилване, Анабет.

— Аз не те искам.

Ръката му се стегна в косата й.

— Така ли?

Анабет не можеше да отвърне глава поради хватката на Джейк, но затвори очи, за да не гледа яростните сиви очи, които настояваха за истината. Тя не можеше да отрече възбудата си. И наистина го желаеше. Но прецени, че трябва честно да го предупреди.

— Аз съм девствена — каза тя.

Джейк направи гримаса. По дяволите! Той желаеше жената под себе си като запалена къща, искаше да навлезе в нея силно и дълбоко, докато се освободеше от нуждата, която го изгаряше отвътре. Но със сигурност не желаеше усложненията, които идваха при прелъстяването на една девственица. И особено на една престъпна девственица.

Джейк отви плитката на Анабет от ръката си и се изправи на колене. Бавно и болезнено, той стъпи на крака, като се държеше за таблата на леглото.

Анабет седна на леглото и прегърна колене на гърдите си, гледайки разтревожено Джейк.

— Ще ме предадеш ли?

— Евентуално, да.

Анабет стисна зъби в опит да спре треперенето на брадичката си.

— Какво означава това?

Джейк закуца през стаята до скрина, къде беше оставил колана с пистолетите и си го сложи.

— Това означава, че ще останем достатъчно близки, за да използваме една и съща четка за зъби, докато онова злато не се намери. — Джейк спря за момент. — Ако ти искаш да останеш девствена, даже и не намеквай, че искаш нещата друг начин.

— Защо ти… — Анабет заекна, като излетя леглото, за да се изправи пред него със скръстени ръце. — Не аз съм тази, която не може да държи ръцете си при себе си!

— Когато се събудих, ръцете ти се движеха цялото ми тяло.

Анабет болезнено се изчерви, макар че той преувеличаваше този момент, тя все пак бе виновна, че го докосна. Затова бързо промени темата.