Джоан Джонсън - Кид

— Ами Бандата Калуун? Ще ги преследваш ли?

— От това, което чух, разбирам, че ти си тази, която знае къде е скрито златото на Сам.

— Виж какво, същият мъж, който уби твоя зет застреля и чичо ми Буут в гърба. И всеки един останалите в бандата пусна по куршум в него. Аз възнамерявам да се погрижа те да платят за извършеното.

Джейк забеляза жестокостта в гласа и безмилостното й изражение и си напомни, че ще е по-добре да не подценява жената, застанала пред него.

Той се закле да не мисли за нея като Анабет Калуун. Анабет беше твърде нежно име за жената, която току-що се закани да отмъсти на Бандата Калуун. Той можеше да има проблеми, ако започнеше да я ухажва. Много по-лесно бе да я нарича Кид — и да се отнася с нея като с престъпник, каквато си беше.

— Страхувам се, че дните ти на преследване Бандата Калуун свършиха, Кид. Точно сега има много по-важни неща за мен.

— Аз ти казах, че не знам нищо за златото!

— Твоят чичо нищо ли не ти каза за него?

— Нищо! — Ако не се смятаха двете думи, които Буут изрече, докато лежеше умирайки. Но даже самата тя не разбра значението им, така че с какво можеха те да помогнат на Джейк Кърни?

Устата на Джейк изтъня.

— Може би ще си спомниш с течение на времето. Докато намеря златото, ти ще стоиш там, където ще мога да те наглеждам. Имаш ли по-подходящи дрехи за яздене, от това облекло?

Анабет погледна надолу към широката престилка, предназначена да скрива фигурата й.

— Имам си моите Левис.

Джейк поклати глава.

— С афиша „ТЪРСИ СЕ“ Кид Калуун навън, ще бъде по-добре, ако останеш облечена като жена. Ако това, което казваш е истина, Уат Ранкин иска, толкова много да те намери — и онова злато точно колкото и аз. Не е лоша идеята да се маскираш като жена. Но имаш нужда и от нещо, с което да можеш да яздиш кон. Предполагам, че ще наложи да отидем на пазар.

Анабет разбра, че Джейк току-що се съгласи да направи нещо, което считаше за неприятно занимание.

— И още нещо, — каза Джейк, — привидя ли се онзи апах, когото видях в пещерата?

— Не.

Джейк повдигна вежди.

— Какъв ти е той?

На Анабет й дойде на ум, че тонът на Джейк приличаше много на този на Уолф, когато той зададе същия въпрос относно Джейк.

— Уолф е мой приятел. Срещнахме се още като деца в долината, където отраснах.

— Има ли някаква опасност твоят приятел апах да ни преследва?

— Уолф? Защо би го направил?

— Ти ми кажи. Той е твой приятел.

Анабет помисли за студеното отношение на Уолф към нея в пещерата. Но той не би я проследил. Щеше да е щастлив, че тя си е отишла.

— Уолф няма да ни създава грижи.

— Много добре. Време е да излезем оттук. Ти просто остани точно където си, докато аз свърша да се обличам. Ще оставя едно съобщение Юлали, за да й кажа коя си ти в действителност къде отиваме.

Анабет се намръщи, но не започна да спори. Джейк беше доволен от предстоящото състезание. Кид не бе единственият недоволен от ситуацията. Джейк бе залепен за момичето, докато не намереха златото. Някъде по пътя, Уат Ранкин сигурно чакаше и дебнеше за Кид Калуун. Джейк потръпна, като помисли какво би се случило на Анабет, ако бандитите или някой ловец на награди с афиша „ТЪРСИ СЕ“, я хванеха. Той просто трябваше да се погрижи това да не се случва.

Анабет опипваше роклята Уеджууд от синя копринена тафта. Тя беше изключително мека и Анабет би дала предните си зъби, за да я има.

Джейк повдигна вежди и каза:

— Тя няма да е много практична за пътуване.

— Обаче е много красива, не си ли съгласен? — каза Анабет с желание.

Джейк протегна шия напред и разгледа дрехата, изложена във витрината на магазина за дрехи на госпожица Тютъл. Той се опита да си представи Анабет в роклята. Това беше трудно, защото роклята пасваше на горната част на манекена като втора кожа, давайки му по такъв начин щедри гърди и мъничък кръст. Долната част бе набрана драпирана, за да скрива толкова много, колкото откриваше горната.

— Не мога да си те представя в нея — призна накрая Джейк. Той не знаеше нищо за горните пропорции на Анабет, въпреки че харесваше това, което видя от долната й половина в джинси. Той по-скоро съжаляваше за необходимостта да я постави в нещо, което щеше да скрие всичко.

Но вече беше решил, че най-практично щеше да бъде, ако купеше на Анабет една пола — панталон за езда, блуза и ботуши. Ако я облечеше в нещо по-женско, трябваше да пътуват с кабриолет. А по пътя се нуждаеха от бързината и подвижността на конете си.