Джоан Джонсън - Кид

— Аз ще съм ти благодарна, ако не коментираш… моята личност — каза тя.

Джейк се усмихна.

— Както кажеш, госпожице Смит. Сега бих използвал помощта на ръката, която ти ми предложи.

Анабет би дала всичко, за да може да излезе от стаята, но това щеше да бъде едно страхливо бягство. Тя направи още две крачки към Джейк обви раменете му с ръка, за да му помогне да стане. Това постави лицето й само на инчове от неговото лице. Тя почувства топлината на дъха му върху бузата си.

След секунда почувства и устните му там.

Анабет рязко се изправи и главата на Джейк се удари в таблата на леглото.

— Оу!

— Така ти се пада! — сопна му се тя. — И ще ти бъда благодарна, ако също така не ме докосваш!

Джейк разтри ударената си глава.

— Аз ти направих комплимент! — каза той. — Такава гладка кожа като твоята…

— Господин Кърни!

Джейк изкриви лице и разтри главата си.

— Желанието ви е прието, госпожице Смит.

За щастие и на двамата, Юлали избра този момент, за да посети Джейк.

— Как се чувстваш? — попита тя, като отиде до леглото му.

— Главата дяволски ме боли.

— Главата ли?

Анабет завъртя очи и Джейк се отказа.

— Няма значение — каза той. — Гладен съм като мечка след зимен сън. Какво имаш за ядене?

— Ти какво искаш? — попита Юлали.

— Стек, картофи, боб и кафе.

— Аз ще ги приготвя — предложи Анабет, готова на всичко, за да се измъкне от стаята.

Юлали седна на стола до леглото и наблюдаваше бързото излизане на Анабет.

— Аз мисля, че това момиче може да те харесва.

Джейк откъсна очи от отдалечаващата се фигура на Анабет.

— Какво?

— Тя е напълно невинна, Джейк. Такива като нея не са за теб.

— По дяволите, Юлали. Аз по-скоро ще легна с гърмяща змия!

— Надявам се, че е така Джейк. Аз те видях да целуваш момичето.

Джейк се изчерви.

— Последствие от делириума — измърмори той. Нямаше друго обяснение за внезапната си постъпка. Той беше омагьосан от сините очи на момичето. Имаше смътното чувство, че ги е виждал някъде и преди. Когато тя се наведе над него, той не можа да устои на нейната миризма и на меката й и гладка кожа. Така че я целуна. Това не означаваше нищо.

— Кой те простреля, Джейк?

Въпросът на Юлали отклони мислите му от Анабет, което беше добре.

— Натъкнах се на Бандата Калуун.

— Засада?

Джейк почеса брадичката си и кимна.

— Смешното е, че мъжът, който ми спаси живота, беше не някой друг, а самият Кид Калуун.

— Детето от афиша „ТЪРСИ СЕ“ те е спасило от бандата?

— Съгласен съм, че изглежда глупаво, но точно това е, което се случи.

— Какво ще правиш сега?

— Ще се оправя и отново ще търся бандата. — Очите му се отклониха към пода. — Защо се бави закуската ми?

— Аз ще отида да видя — каза Юлали.

Когато тя излезе, Джейк се опита да си спомни всичко, което можеше, за засадата и спасяването си. Имаше ли наистина един апах в пещерата или той си го беше представил? Той си спомни яростния поглед в сините очи на Кид, когато разказваше, как Бандата Калуун е убила! Неговия чичо.

Сините очи на Кид.

Ето къде беше видял очите на Анабет Смит. Очите на Кид Калуун имаха същия проклет цвят. Това бе странно съвпадение. Или не?

Джейк присви очи. Анабет Смит. Дяволски подозрително презиме.

И същото гладко, бяло лице.

И най-проклетото свидетелство от всички. Той си спомни как Кид Калуун говореше в момент на вълнение и чу същите думи от устата на Анабет Смит.

Кучи син!

Джейк се намръщи. Ако беше прав, Кид Калуун не бе това, което изглеждаше. Нито пък Анабет Смит. Възможно ли е те да са една и съща личност? Не можеше да го повярва. Кид Калуун беше известен с бързината на пистолета си. Непохватната Анабет Смит не можеше никога…

Ами ако нейната несръчност е фалшива? Той си припомни как я държеше за кръста и колко строен беше той под широката рокля. Чудеше се какво може да намери под кърпата за глава на Анабет Смит. А също и под шапката на Кид Калуун.

Джейк поклати глава при тези странни мисли. Правеше от мухата слон. Анабет Смит просто имаше очи със същия цвят, като тези на Кид Калуун. Щеше да е по-добре, ако се концентрираше върху оздравяването си.

Той свали крака от леглото. Чувстваше се слаб като еднодневно бебе. Застави се да пресече стаята до торбите си, в които намери дълги чисти долни гащи и друг чифт Левис. Нямаше сила да се изправи и да ги обуе, така че се върна обратно на леглото и поседя там за малко да си почине. Успя да навлече дългите гащи и тъкмо намъкваше джинсите, когато един глас от вратата го прекъсна.