Джоан Джонсън - Кид

Анабет изтича да направи, както й казаха. Веднага щом Джейк беше настанен върху леглото в стаята му, Юлали изпрати Анабет да намери доктора. Ако Анабет беше по-малко разтревожена, щеше да обърне повече внимание къде отива. А така, тя зави зад един ъгъл и се сблъска право с един от Бандата Калуун. Това бе Уиски. И то пиян.

Уиски се хвана за нея, за малко щяха да паднат и двамата. Анабет за момент се парализира от прах. Ами ако той я познаеше? Тя нямаше никакво оръжие, за да се защити. Реши да използва защитата, която истинският й пол нормално би й дал.

— Пусни ме — каза тя кротко. — Моля.

Уиски й се хилеше.

— Къде си се забързала?

Тя знаеше, че Уиски става опасен, когато се напие. Но никога преди не се беше чувствала толкова заплашена, както сега.

— Аз… — Тя не можеше да признае истината. Имам да изпълня една поръчка.

Уиски се вгледа в лицето й.

— Ти ми изглеждаш позната.

Анабет почти се задави от миризмата на уиски, която облъхна лицето й, когато той заговори. Тя побледня от страх, че той все още можеше да познае.

— Не сме се срещали — каза тя бързо. — Искам да вървя сега.

— Само минутка — каза Уиски. — Първо, трябва да заплатиш една такса, госпожичке.

Анабет бе толкова отвратена, когато Уиск сложи една длан върху гърдите й, че за момент направи нищо. Но даже кротката Анабет Смит трябваше да постави границата някъде. Тя с радост би застреляла пияния бандит на място, а имаше пистолет в себе си. Трябваше да се задоволи от премазването на пръстите на краката му високите си токове.

Уиски зави от болка и закуца към стената. Той се облегна назад и вдигна крака си, за да разгледа стореното.

— Това ще те научи да не нападаш млади дами, които не желаят вниманието ти — каза тя с най-добрия си глас на Анабет Смит. Но Кид Калуун можа да се въздържи да не добави. — Ти долен, гнусен помияр!

Когато Уиски се протегна отново, за да я хване, тя хукна да бяга. Можеше да го чуе как ругае зад нея, но кракът му не бе във форма, за да я последва.

Когато Анабет се връщаше с доктор Алтън, тя гледаше внимателно за бандита. Уиски очевидно се беше оттеглил вътре, за да удави болката си в пиене. Анабет мразеше Уиски за това, което бе причинил на Буут. Мразеше го и за това, което би направил на една невинна млада жена. Тя не беше само отмъстителна, когато помисли, че светът ще бъде по-добро място без него.

Най-трудното нещо, което Анабет трябваше да направи през този ден, бе да претендира безразличие към това, което ставаше в стаята на Джейк Кърни. Докторът си отиде скоро, след като дойде и Анабет се застави да чака в кухнята, докато фрау Шмид слезе долу.

Един поглед към лицето на Юлали и Анабет не можа да не попита:

— Как е той?

— Ще живее.

— Сигурна ли сте?

— Толкова сигурна, колкото един смъртен може да бъде — отговори тя. — Ще остане на легло за известно време. И ще има нужда от някой, който да го наглежда.

— Аз ще направя това. — Анабет прехапа долната си устна. Това предложение не подхождаше съвсем на малката, срамежлива Анабет Смит. — Той… а-а… изглежда добър човек.

Юлали вдигна вежди, после се усмихна и каза:

— Аз мисля, че това е една хубава идея. — Джейк нямаше да изтърпи Анабет Смит секунда повече от необходимото. Така грижите на момичето за него можеха да ускорят възстановяването му.

Джейк изненада Юлали, защото беше по-зле отколкото тя мислеше. Анабет седеше до леглото му през деня, мокрейки челото му с една студена кърпа и го хранеше с бульон, когато той можеше да го поеме.

Веднъж Анабет прекара деликатния връх на пръста си по белега върху устата на Джейк. Тя с изненада от мекотата на устните му. Чаршафът беше свален надолу до кръста на Джейк и тя не можа да се въздържи да не погледне тялото му.

За да й спести изчервяванията, фрау Шмид я предупреди, че под чаршафа Джейк е гол. Тя трудно можа да сдържи любопитството си. Накрая не можеше повече да сдържа желанието си да гледа и пипа.

Докосвайки Джейк, Анабет откри, че това не беше същото, както докосването до Уолф. Сърцето й се изкачи в гърлото, когато пръстите й погалиха плътта му. Уолф нямаше косми по тялото си и сега тя бе заинтригувана от черните косми по гърдите на Джейк. Тя опита с пръсти тяхната твърдост и ги проследи надолу по корема до пъпа му.

Той беше и по-мускулест от Уолф. Рамене му бяха по-широки, стеснявайки се към стройни бедра. Тя повдигна чаршафа от долния край леглото. Краката му бяха невероятно дълги и също поръсени с черни косми. Тя искаше да погледне и по-нагоре, към мъжките му части, но разбра, че има в себе си повече от срамежливата Анабет Смит, отколкото предполагаше.