Джоан Джонсън - Кид

За в бъдеще тя щеше внимателно да избира времето и мястото за всяко стълкновение. Анабет гледаше, как Уат Ранкин и Отис Грайър се насочват към летящите врати на салона. Тя се измъкна от задния вход и се забърза по алеята след тях.

От сега нататък тя ще бъде ловецът, а те — преследваните.

Уат бутна летящата врата и последва Отис Грайър в нощта.

— Аз ти казвам, че мъжът, който е стрелял в теб, не може да бъде Буут Калуун. Буут е мъртъв!

— Гласът беше на Буут. И ти знаеш, че Буут го нямаше, когато се върнахме при бараката да търсим отново златото. Казвам ти, че беше той.

— А аз казвам, че ти си луд — каза Уат на големия мъж, докато се качваше на седлото. — Даже ако приемем, че е оцелял след седемте куршума, Буут не би могъл още да се изправи на крака. Забрави ли, че и двете му колена са простреляни?

— Ами онези Колтове със седефени видях в алеята? Как ще обясниш това? — попита Грайър, докато качи тежкото си тяло върху коня с учудваща лекота.

Уат мълча през времето, което измина, докато стигнаха последните светлини на Санта Фе.

— Аз мисля, че Кид се е върнал и е намерил Буут. Той е взел тялото и пистолетите. Мъжът, който си срещнал в онази тъмна алея е бил Кид, което означава, че той се намира някъде в Сан Фе.

Грайър изръмжа и почеса брадата си.

— Предполагам, че трябва да е бил Кид. Аз не го разгледах добре в тъмното.

— Ти къде остави останалите от бандата?

— Лагерът се намира на няколко мили южно от града. Ние трябва да ги предупредим за Кид — каза Грайър.

— Да, ще трябва да се погрижим за Кид. — Тази последна криза накара Уат да се чуди дали не беше сгрешил, манипулирайки Бандата Калуун, вместо просто да наеме някой за убийството Сам Чандлър.

После той помисли за погледа в очите на Сам, когато той разпозна Уил Риърдън зад бандитска маска и изражението на лицето му, когато бе осъзнал, че вече е мъртъв човек. Не, струваше си риска да го извърши лично.

Той беше нагласил всичко толкова точно, че когато станеше собственик на Уиндоу Рок, щеше да получи и Клер Чандлър. Имаше само няколко малки препятствия по пътя си. Буут Калуун бе едното.

Буут Калуун не искаше да има убити по време на обирите, така че на Уат не му оставаше нищо друго, освен да се отърве от него. Детето представляваше съвсем различен проблем. Детето трябваше да умре, разбира се. Но не докато не им кажеше къде е скрито златото на Сам Чандлър.

Уат нямаше нищо против убийствата. Той притежаваше от малък опит в тази работа. Беше застрелял пияния си баща, когато бе едва осемгодишен. Десетгодишен, наръга с нож сводника на майка си. Рано разбра, че ако иска нещо, трябва сам да си го вземе. И откри, че най-лесният начин да преодолее някакво препятствие, бе да го премахне.

Уат никога не се отклоняваше от мръсната работа, която трябваше да се свърши. Той даже не мигна, когато застреля Буут в гърба. В края на краищата, не съществуваше чест сред крадците. Но беше направил сериозна грешка в сметките си, като не провери предварително дали Буут носеше всичкото злато със себе си, преди да го нападнат.

И трябваше да се увери, че мошеникът наистина бе мъртъв. Сега бе почти сигурен, че призрачната фигура, която е видял Отис Грайър, е бил Кид. Тъй като и без това търсеше Кид, той планираше да остане достатъчно дълго около Санта Фе, за да разбере по един, или друг начин, кой е бил това.

Уат щеше да подготви подходящо посрещане за този, който се появеше до лагерния огън на бандитите.

Джейк се качи на втория етаж със Сиера в стаята й, защото тя каза, че това е единственото място, където могат да говорят необезпокоявани. Сиера седеше във фотьойла до прозореца. Джейк стоеше до вратата.

— Много добре, Рейнджър. Говори.

— Казаха ми, че познаваш Буут Калуун — каза Джейк.

— И какво, ако го познавам?

— Аз преследвам Бандата Калуун. Надявах се, че може би ти ще можеш да ми кажеш, къде да започна да ги търся. — Той извади афиша от джоба си и го връчи на Сиера. — Виждала ли си този мъж?

Сиера беше шокирана колко точна бе рисунката на Кид, но запази чертите си спокойни. Тя познаваше всички членове на бандата. Освен Уат Ранкин. За момент си помисли да ги изброи на Рейнджъра. Така поне Анабет Калуун щеше да е в безопасност. Но животът й, изпълнен с трудни уроци, я накара да бъде предпазлива.

— Защо трябва да ти помагам?

— Защото тези мъже са убийци. Защото трябва да бъдат изправени пред съда.

Какво възмездие можеше да определи законът за смъртта на Буут? Сиера беше склонна мисли, че присъдата на Анабет Калуун щеше бъде по-бърза и сигурна. Но нямаше нищо против законът да преследва убийците на Буут.