Джоан Джонсън - Кид

За момент Анабет се поколеба дали да не мисли нещо. Тя знаеше колко много Сиера обичаше чичо й и не искаше да наранява чувствата й.

— Той… той беше ранен толкова лошо, че почти не можеше да говори. — Това не се различаваше много от истината.

— Какво се случи? — попита Сиера.

Челюстта на Анабет се стегна.

— Това беше онзи жълтокоремест, удрящ в гърба пустинен гущер Уат Ранкин. Той настрои бандата срещу Буут. И те го застреляха.

— Някой от собствената му банда го е застрелял? Кой? — попита Сиера.

— Всички. Всеки един проклетник от тези долни мошеници изстреля куршум в Буут.

Сиера извика така, сякаш самата тя бе простреляна и скри лице в дланите си.

Когато повтаряше историята за Сиера, Анабет почувства отново същите гняв и мъка. Тя не можеше да утеши Сиера, защото все още бе толкова гневна. Гледаше през прозореца света, който продължаваше да живее както обикновено, сякаш Буут никога не е съществувал.

Сиера свали длани от лицето си и каза със свиреп глас:

— Аз няма да го оплаквам. Той даже не ме е споменал… — Тя скочи и закрачи из стаята. — Ти защо си тук? — попита тя.

Анабет се обърна отново към нея.

— Защото имам нужда от помощта ти.

— Отмъщение?

— Възнамерявам да го направя — каза направо Анабет. — Но смятам да се справя без помощ. Това, което искам от теб е нещо съвсем различно.

Сиера скръсти ръце и зачака.

— Аз… аз не знам как точно да ти го кажа. Но ис…

— Искаш от мен да ти намеря момиче?

— Не! — Анабет скочи и се изправи срещу Сиера. — Предполагам, че няма друг начин да ти го кажа, освен да го направя направо. Аз не съм момче. Аз съм момиче. Искам да кажа жена. Буут ми беше чичо, но аз не съм негов племенник — аз съм неговата племенница, Анабет.

Анабет свали шапката си Стетсън и дългите й до кръста плитки паднаха на раменете. Тя зачака със затаен дъх реакцията на Сиера. И тя не закъсня.

Сиера се разсмя. И продължи да се смее. Чак докато сълзи й излязоха от очите.

— Защо ми казваш това сега?

— Защото трябва да се скрия от Бандата на Буут. Те мислят, че знам къде Буут е скрил златото от последното нападение. А аз не знам. Но те ме търсят. И аз не смятам да ги оставя да ме намерят, докато не съм готова и в добра форма. Също така конникът с пушката видя лицето ми по време на обира — като Кид, разбира се. Помислих, че ако се преоблека като жена, никой няма да ме познае.

— Значи си дошла при мен, за да ти помогна при маскировката?

Анабет сви рамене.

— Ти си единствената жена, която познавам.

Сиера хвана брадичката на Анабет и обърна лицето на по-младата жена към светлината.

— Някой те е ударил. — Това беше една констатация, а не въпрос.

— Уат Ранкин.

Очите на Сиера се присвиха, докато търсеше признаците за женствеността на Анабет.

— Сега го виждам, когато ми каза истината — тя изсъска на един дъх. — Цяло чудо е, че не са открили.

Анабет имаше същите пронизващи сини очи черна коса като чичо си. Същият остър нос и широки, високи скули. Само че всички тези черти бяха смекчени у момичето. Въпреки, че бе почти толкова висока, колкото шестте фута на Буут, там, където той беше строен и твърд, тя бе крехка гъвкава.

— Аз предполагам, че всички ще търсят момче, защото това са видели — прошепна Сиера.

— Можеш ли да ми помогнеш да стана жена? — попита Анабет.

— Аз мога да те сложа в рокля, но в това бъдеш жена има повече неща от носенето на пола.

— Аз мога да се науча! — каза Анабет.

— Ще се откажеш ли от пушенето? От пиенето? От ругатните? От играта на карти?

— Това наистина ли е необходимо?

Сиера поклати глава пред наивността на Анабет.

— Необходимо е, ако искаш да минеш за дама. Но ако предпочиташ да работиш долу…

— Не!

Анабет осъзна, как това трябва да е прозвучало на Сиера. Тя смекчи гласа си и каза:

— Не, аз по-скоро бих вършила някаква друга женска работа.

Една бразда се появи върху челото на Сиера. Тя потупа брадичката си с грижливо поддържания си нокът.

— Можеш ли да шиеш?

— Не добре.

— Да готвиш?

— Малко.

— Да се грижиш за деца?

— Аз не знам изобщо какво трябва да правя с едно дете.

Сиера изкриви лице.

— Какво можеш да правиш?

— Аз съм страхотна с конете.

— Струва ми се, че трудно ще запазиш анонимността си, ако се облечеш в рокля и отидеш да работиш в конюшнята — каза Сиера. — Измислих го! Всеки може да оправи легло и да измете пода. Аз имам точно мястото, където можеш да се скриеш. Пансионът на Юлали Шмид. Юлали даже може да има свободна спалня, която да използваш. И тя няма да заподозре нищо, защото аз често съм й изпращала момичета и преди, които преценявах, че не стават за работа тук.