Джоан Джонсън - Кид

Когато стигнаха двора, Джейк се намери мишена за множество оръжия. Значката му можеше да облекчи техните страхове, но тя бе скрита по сакото. Той държеше ръцете си на показ и не правеше бързи движения. Не искаше да му се наложи да убива някого, без да е необходимо. Изобщо не му мина през ума, че самият той бе този, който можеше да умре.

— Добре ли сте, госпожо Чандлър? — попита един от мъжете.

— Добре съм, Тим. Това е брат ми, Джейк Кърни. Той пристигна в отговор на телеграма ми. — Тя погледна за Кучето, за да го покаже на работниците, така че те да не го застрелят по погрешка, мислейки, че е някое подивяло куче, можещо да представлява опасност за телетата. Но Кучето беше изчезнало. И тя се задоволи само да каже: — Кучето на Джейк е тук някъде. То е голямо и черно, и прилича малко на вълк. Кажете на всички да внимават, когато стрелят по хищници.

Тим кимна.

— Да, мадам, ще направя това.

Джейк забеляза как въздишка на облекчен се откъсна от половин дузина гърди. Неколцина от мъжете предложиха усмивки, които изчезнаха, когато Джейк не им отговори.

Един по-възрастен, посивял мъж с коремче над колана си, излезе от хамбара и каза:

— Вие хора престанете да зяпате като новаци и се връщайте на работа.

Устната на Джейк се изви от удоволствие при вида на обруления от вятъра стар човек.

— Да бъда проклет. — Той слезе от кабриолета с един-единствен грациозен скок. Протегна ръката си, която бе стисната в желязно ръкостискане. — Радвам се да те видя, Шъг.

Управителят на Уиндоу Рок кимна за добре дошъл.

— Ти си хубава гледка за измъчени очи, Джейк. Щастлив съм, че се появи. Работата тук е лоша.

— Никой не може да принуди Клер за нищо, Шъг. Аз ще се погрижа за това.

Клер се присъедини към тях.

— Защо вие двамата не влезете вътре, където ще ви е по-удобно да си поговорите за старите времена?

Внезапно двамата мъже замръзнаха. Те си спомниха, че Сам беше човекът, представил най-добрия си приятел Джейк на чичо си Шъг и така положи основата на приятелството им. После Сам свали Клер на шестнадесет години и се омъжи за нея, като по този начин ги направи не само приятели, но и роднини. Сега, само десет години по-късно, Сам бе мъртъв. Щеше да бъде твърде тъжно да си припомнят отминалите дни без него.

Шъг пристъпи от крак на крак и каза:

— Имам работа. Между другото, Клер, онзи човек Риърдън дойде да те види.

— Къде е той сега?

— Казах му да се настани удобно вътре. Ще те видя на вечеря. — И той си отиде.

— Искаш ли да влезем вътре и да се срещнеш Уил Риърдън? — попита Клер.

— Мисля, че ще е по-добре първо да се сбогувам със Сам.

Клер повдигна очи и видя как слънцето залязва. То изглеждаше като портокалово оцветено стъкло в прозореца на Скалата.

— Аз го погребах там. До скалата. — Тя се обърна и влезе в къщата, оставяйки Джейк сам.

Джейк развърза коня си от кабриолета и седна в коженото седло. Подкараният в тръс кон измина бързо разстоянието от къщата до скалата. Не беше трудно да се намери гроба, Той бе ограден бяла оградка и имаше посадени от Клер диви цветя. Джейк прекрачи оградката и отиде до надгробния камък. Свали си шапката и замачка периферията й в ръцете си. Мислеше за всички реки, които бе прекосил със Сам.

Джейк се заслуша във вятъра и чу смеха на Сам, погледна залязващото слънце и почувства дружбата с убития си приятел. Тези неща му липсваха. Сам беше за него братът, който никога не бе имал. Една специална част от Джейк умря заедно с приятеля му.

Сам беше този, който се опита да го убеди да не бъде толкова циничен с жените.

— Вземи пример от мен — казваше Сам с една дяволита усмивка. — В мое лице виждаш един много обичан мъж.

— Аз ще ти простя арогантността, че се хвалиш със сестра ми — отговори Джейк. — Но по-скоро бих заложил живота си в игра на покер, отколкото за една хубава жена. Шансовете да се измъкна са по-големи.

— Ти просто си имал лоши преживявания с тази твоя Мама — каза Сам.

Джейк направи гримаса.

— Ти не трябва да обръщаш толкова внимание на това, което казва един мъж, когато е пълен до козирката с боя за сливици.

— Не изглежда честно една жена да те развали за останалите — ужили го Сам.

— Не съм чул още някакви оплаквания.

Сам се засмя.

— Ти никога не се задържаш достатъчно дълго, за да чуеш как започва мяученето.

— Аз търся само едно нещо от една жена — каза Джейк. — И съм готов да си платя добре за него.

— Някой от тези дни, ти, разюздани братко, някоя жена ще се появи и ще те завърже на мънички възелчета. Когато това се случи — а то ще стане — аз ще бъда там ухилен, като чакал, който дъвче кактус.