Джоан Джонсън - Кид

— Той продал добитъка в Колорадо и е бил в последния отрязък от пътя си към къщи, когато дилижансът е бил нападнат. Донесоха ми тялото му.

Джейк оглеждаше стаята, за да не гледа отчаянието в кестенявите очи на Клер. Той се намръщи, когато осъзна, че неколцина от мъжете в лавката я поглъщаха с поглед.

Трудно можеше да ги обвини. Даже със зачервени очи и изтощена от безсъние, сестра му беше една красива жена. И още по-привлекателна я правеше ранимият й вид, причинен от огромните й очи на сърна. Сресаната й нагоре коса е цвят на пчелен мед бе започнала да пада на кичури над веждите и тила й. Въпреки че притежаваше женско тяло, тя беше достатъчно миниатюрна, за да предизвика у мъжете желание да я защитят.

Тя щеше да представлява награда за всеки мъж, даже без ранчото. Само че, от това, което Клер каза, мъжете, които са я посетили, са би много по-заинтересовани от Уиндоу Рок.

— Ти няма да повярваш какви предложения получих — каза му тя. — От млади и стари, бедни и богати. Посети ме всеки мъж в обсега на сто мили оттук. Няколко от предложенията, които ми направиха, изглеждаха искрени, но повечето от тях не бяха такива. И освен това има го и Уил Риърдън.

— Какво му е толкова особеното?

— Миналата есен Сам реши да купи земя от един собственик на ранчо, който се връщаше на Изток, но нямаше достатъчно пари. И взе назаем от Риърдън. Сигурен беше, че ще може да продаде тази пролет добитъка си, за да върне парите на Риърдън. Само че всичкото злато, което Сам получи от продажбата на добитъка, бе откраднато, когато го убиха.

— И въпреки това Риърдън настоява да си получи парите в срок — заключи Джейк.

Клепачите на Клер се сведоха, за да прикри цялата безнадеждност, която изпитваше.

— Той каза, че иска да се ожени за мен и тогава ще забрави за заема.

— По дяволите! — измърмори Джейк. — Колко пари ти трябват, за да му се изплатиш?

Клер спомена една сума, която бе значително по-голяма от заплатата на Джейк с Рейнджърите. Тя се наведе напред на стола си и сключи ръце върху издрасканата дървена маса.

— Аз не искам да се омъжвам отново, Джейк, но няма да имам никакъв избор, ако не събера сумата, за да спася ранчото по този начин.

— Помисляла ли си да го продадеш?

Дланите на Клер се свиха в юмруци. Очите й гневно проблеснаха. Гласът й беше даже по-напрегнат, защото се опитваше да го овладее.

— Аз никога не съм искала да напускам Тексас, за да дойда в Ню Мексико на първо място. Аз никога не съм имала нужда от ранчото, а Сам. Той смяташе Джеф да продължи работата в ранчото след него. — Клер се бореше с вълнението, което заплашваше да я задуши в мълчание. — Сега и двамата ги няма. Уиндоу Рок е всичко, което ми е останало. Проклета да бъда, ако го дам без борба!

— Ако аз мога да намеря златото, ще разреши ли това проблемите ти?

— Това може да бъде едно добро начало — отговори Клер.

— Трябва да задам някои въпроси в офиса на дилижансите. Искаш ли да дойдеш с мен?

Клер потръпна, като си спомни как изглеждаше Сам, лежащ върху дървения под на този офис. Кръвта беше оставила ръждиви петна от единствената огнестрелна рана около сърцето му.

— Ако нямаш нищо против, аз мисля, че ще те чакам тук.

Началникът на пътната станция замръзна, когато огромното тяло на Джейк се появи на прага на офиса. Той видимо се отпусна, когато забеляза петолъчката върху гърдите на Джейк.

Как сте, Рейнджър? Какво ви носи в града?

Какво можеш да ми кажеш за нападението, при което е убит Сам Чандлър? — попита Джейк.

Началникът на станцията извади едно джобно ножче и започна да подостря молива си.

— Да, сър, това наистина беше един лош ден. Трима мъже убити и един ранен. — Той зацъка с уста и поклати глава при мисълта за трагедията. — Направо чудо, че един се е спасил — добави началникът. — Гъс Хемп е щастливият човек.

— О?

Мъжът възкликна:

Той беше целият оплескан с кръв, като заклано прасе. Мислехме, че е рана от куршум. Но Гъс носеше една Библия под ризата си и куршумът се ударил в нея, вместо във вътрешностите му. Гъс кървеше малко, но можеше да ходи, кога то го намерихме.

— Видял ли е Гъс някой от нападателите? Може ли да познае някой от тях?

Началникът на станцията кимна бодро.

— Слава Богу, да! Един от тях, наречен Кид свалил банданата си, когато господин Чандлър бил застрелян. Гъс казва, че би познал това лице навсякъде.

Началникът отиде до стената и разгърна едно парче хартия, което стоеше забодено там.

— Тук има една рисунка на Кид — този, когото Гъс е видял. Компанията я е разпространила, за едно с една награда от хиляда долара за залавяне то на Кид, жив или мъртъв. Чувам да казват, че имало едно дете, което язди с Бандата Калуун. Не знам дали това е същият Кид.