Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Търкот си погледна часовника и осъзна, че за неговите сънародници този период е още по-къс — не повече от пет-шест часа.

Ако не намерят ключа.

Кайро, Египет

5 часа и 30 минути до разрушението

Пристигането на Дънкан и Муалама в Кайро не остана толкова незабелязано, колкото биха искали. Въпреки ранния час хиляди зяпачи се бяха стекли край летището, за да зърнат с очите си легендарния извънземен кораб при неговото първо посещение в Кайро. Дънкан би предпочела да се приземят непосредствено пред Сфинкса, но египетското правителство не им бе разрешило и бе поискало да кацнат на летището.

Дънкан нямаше никаква представа по какъв начин се е разпространила новината за пристигането им, но предполагаше, че е дело на КИСПП. Още щом се приземиха, двамата излязоха навън, изпълнени с желание колкото се може по-скоро да потеглят за платото Гиза. В колата, която ги очакваше, седеше председателят на Египетския върховен археологически съвет и Муалама го позна веднага. Двамата се бяха срещали на няколко конгреса, но досега не бяха разговаряли. Доктор Хасар имаше мрачен и навъсен вид.

— Хайде, качвайте се бързо в колата — подвикна им той през отворения прозорец и посочи полицаите, които едва задържаха тълпата.

Дънкан и Муалама се мушнаха при него и Хасар кресна на шофьора да тръгва. Докато приближаваха вратите на летището, Муалама подаде ръка на чиновника.

— Доктор Хасар, приятно ми е да се срещнем отново.

Хасар се направи, че не забелязва ръката му. Той чукна с пръст по стъклото.

— Бронирано е. Наложи се да помоля мой приятел от Министерството на отбраната да ми отпуснат колата. — Той посочи тълпата. — Да не мислите, че са тук заради скакалеца? Вече се разнесе слухът, че искате да слезете в тунелите под Сфинкса. Сами виждате какво е мнението им по въпроса.

Дънкан бе предупредена, че ще попаднат право в гнездото на осите. Знаеше за нежеланието на египетското правителство да се допускат изследователски екипи в историческите паметници в страната, особено когато ставаше дума за чужденци. Не бяха рядкост и случаите на атаки срещу туристи от групи мюсюлмански фундаменталисти.

— А вашето мнение какво е? — изстреля направо Дънкан.

Хасар изглеждаше изненадан от неочакваната атака.

— И моето е същото. Но не защото мисля, че е светотатство да се отварят гробници, както смятат мюсюлманите.

— А тогава защо?

— Защото е загуба на време.

Муалама се извърна на седалката.

— Но открай време се знае, че под Сфинкса съществуват неизследвани тунели и кухини.

— Да, така е — кимна Хасар. — Една японска изследователска група го доказа съвсем наскоро с помощта на специално пригодено за целта радарно устройство. Откриха голяма кухина в южна посока, съвсем близо до Сфинкса.

— Знам за подобна на северната страна — добави Муалама. — Прилича на тунел, който върви от север на юг и минава под статуята.

— Съмнявам се — бе коментарът на Хасар.

— Аз пък се питам какво може да има между лапите — рече Муалама.

— Плочата, която лежи там, е поставена по-късно. От римляните. Всъщност, вие го знаете.

— Мисля, че там долу се намира Залата на познанието — заяви Муалама.

Хасар въздъхна.

— Залата на познанието? Видението на Кейси? О, това са брътвежи на безумец.

— Вярно е, че теориите му не допадат на много учени. Но в тях определено има нещо — не се предаваше Муалама.

— Ах! — изстена Хасар и се плесна по челото.

Муалама разбираше неприязненото отношение на Хасар, той самият в началото бе посрещнал по същия начин теориите на Кейси. Едгар Кейси беше американец, роден в Кентъки в края на деветнадесети век и умрял в годината, в която свършила Втората световна война. Смятаха го за един от най-великите физици на века, макар изследванията му извън областта на физиката да бяха предизвикали смесени чувства на насмешка и негодувание сред специалистите.

— Кейси е бил искрен привърженик на мита за Атлантида — продължи Муалама. — А ето, сега всички знаем, че митът е действителност.

— Все още няма емпирични доказателства за съществуването на Атлантида — тросна се Хасар.

— Но разполагаме с изявленията на професор Нейбингър по въпроса — контрира Муалама. — Каменните плочи от Бимини и историята на аирлианците.

— Нейбингър бе под влиянието на стража — произнесе непреклонно Хасар. — Готови сте да повярвате на всяка негова дума, а в същото време КИСПП изправя оцелелите членове на „Меджик-12“ пред съда?