Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Черният облак се спусна ниско и покри хората в лодките. Докато корабът извиваше встрани, Холс забеляза, че екипажите на лодките са завладени от паника. Някой се свличаха на пода.

— Измъкни ни от тук, кормчия — произнесе той по вътрешната уредба, макар да не се съмняваше, че в машинното изстискват и последната капчица мощност от двигателите.

Изведнъж хората в първите лодки започнаха да се изправят. Холс вдигна бинокъла и го насочи към тях. Отново забеляза Паркър, по този път Водача гледаше право към „Островен бриз“. Тялото му потръпваше конвулсивно, но очите му бяха неподвижни и сияеха със същата безумна светлина, на която Холс бе станал свидетел неведнъж по време на пътуването. Холс завъртя настройката, но внезапно пръстите му застинаха неподвижно. Кожата върху лицето на Паркър се белеше, сякаш под повърхността й се криеше някакво друго живо същество. Холс огледа другите хора в лодките — навсякъде картината бе подобна. Една от жените вдигна ръце и дръпна провисналите остатъци, а под тях шурна кръв. Жената разкриви уста в писък, който Холс не можеше да чуе. Тя се олюля и падна зад борда.

Един мъж в съседната лодка се удряше в гърдите и викаше. Той се строполи на пода и започна да рита, но после утихна.

Черният облак беше изчезнал, но Холс забеляза, че гумената повърхност на лодките е покрита с тъмен слой, който сякаш се движеше на вълни. Той насочи вниманието си отново към челната лодка. Паркър движеше окървавените си устни, сякаш издаваше нареждания на хората в съседните лодки. Холс свали бинокъла. Две от лодките смениха курса и поеха към „Островен бриз“. Останалите продължиха към щита.

— Увеличете скоростта! — извика Холс в рупора към машинното.

Холс знаеше, че леките, снабдени с извънбордови двигатели надуваеми моторници могат да го настигнат без особено усилие. Нямаше никакъв начин да им се изплъзне. Той насочи бинокъла си към най-близката от преследващите го лодки. Върху лицето на човека, който стоеше изправен в нея, бе разцъфнала злорада усмивка.

Изведнъж се разнесе грохот и над палубата прелетя изтребителят — толкова ниско, че едва не закачи една от мачтите. От лявата му страна бликаше огън и Холс долови пронизителния вой на високоскоростната самолетна картечница. Едрокалибрените куршуми вдигаха фонтани от пръски, които се приближаваха към предната лодка. Внезапно лодката и екипажът попаднаха под един откос и всичко се превърна в кървав водовъртеж. Когато изтребителят се издигна нагоре, във водата вече нямаше нищо.

Холс отново премести бинокъла. Въпреки че бяха станали свидетели на кървавото меле, екипажът от втората лодка не се беше отклонил и на сантиметър от курса. Сега вече тя беше само на триста метра от борда на кораба и приближаваше с бързи темпове. Хората вътре разглеждаха „Островен бриз“ с мрачни и решителни изражения.

Изтребителят се върна за втора атака и резултатът бе същият. Холс, който наблюдаваше всичко през бинокъла, видя как един от хората в лодката бе улучен от двадесетмилиметров куршум, с размери на малък снаряд. На гърдите на нещастника зейна грамаден кървав кратер и тялото му прелетя над петнадесет метра, преди да цопне във водата.

— Проклет да съм — възкликна Холс след ужасяващата сцена.

Радиото изпука и от говорителя се разнесе познатият глас:

— Говори капитан Норис. Следвайте настоящия курс, докато забележите моя кораб. Ще изпратим група да ви посрещне. Разбрано ли е?

— Прието и разбрано — въздъхна Холс.

Москва

8 часа и 30 минути до разрушението

— Лоша работа — поклати глава Яков.

Майк Търкот гледаше към отрупаните насред тунела отломки. Бяха се отдалечили на около километър от мястото на престрелката, където тунелът извиваше плавно наляво и се спускаше надолу. През целия път нямаше нито една странична врата или разклонение. Бяха разровили първото срутване, предизвикано от взривовете, и това им бе струвало безценни минути. Ето че им предстоеше още едно подобно усилие.

Без да разменят и дума повече, двамата се наведоха и започнаха да разчистват натрошените късове. Работата продължи около час и накрая Търкот пръв даде знак за почивка. Яков се присъедини към него и извади от джоба си винаги пълната си с водка манерка. Той отпи жадно и я подаде на Майк, който отказа.

— Подозираше ли, че Катенка е от Онези, които чакат ? — попита Търкот.

Яков въздъхна и едва тогава отговори.

— Ако съм имал някакви подозрения, нямаше да я допусна толкова близо до себе си, нито пък щях да я оставя да действа зад гърба ми.