Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— С други думи, не си я подозирал — поклати глава Търкот. — Интересно защо? Нали ти ми изнесе цяла лекция за ползата от недоверието?

Яков мълча доста време, преди да отговори.

— Тя ме прелъсти. — Той вдигна ръка, в знак, че не е свършил. — Не само с хубостта си — макар че имаше на какво да се наслади окото, а с това тук. — Яков се блъсна в гърдите. — Толкова години търчах насам-натам, скитах се по света. Мислех, че съм безсърдечен човек, но явно няма такъв на Земята. И ето че Катенка ми влезе под кожата — сигурно затова ти завиждах малко за доктор Дънкан. Е, не го признавах и пред себе си. Има една стара руска поговорка, че ако не ти дава покой нещо в другите, по-добре погледни вътре в себе си. Виж, не се вслушах в нея и ето докъде я докарахме. Попаднахме в капан.

— Време е да се измъкваме — заяви Търкот.

Търпението на полковник Толин се изчерпваше бързо. Беше коленичил до военния инженер, който отново се ровичкаше в разгънатите на земята планове, а отзад неспокойно пристъпваха двадесетината барети. Не беше предполагал, че под Москва може да има толкова тунели и проходи, останали от последната война.

— Накъде? — попита Толин за трети път, откакто бяха спрели. От челото на инженера се стичаше пот, няколко капки паднаха върху картата.

— А-а, хм, мисля, че трябва да се върнем до последното разклонение и оттам да тръгнем надясно, а не наляво, както направихме.

— Мислиш, значи — повтори Толин и си погледна часовника. Катенка му бе наредила да я следва на не повече от пет минути, а ето че сега от часове не можеше да я открие. Имаше лошото предчувствие, че събитията не са се развили според предварителния план. Той изруга полугласно и погледна назад. — Да се връщаме.

В полет

8 часа до разрушението

— Какво искаше да кажеш за рицарите тамплиери? — попита Дънкан. Скакалецът летеше на височина 12 000 метра над Атлантическия океан и вече доближаваше бреговете на Африка.

Професор Муалама бе изпаднал в необичайно за него мълчание, откакто бяха напуснали болницата на авиобазата Нелис. Дънкан го остави на спокойствие, защото тя също имаше нужда да премисли информацията, получена от фон Сеект. Куин я бе осведомил, че Търкот не отговаря на сателитния телефон, което допълнително подхранваше безпокойствието й.

Муалама изпружи дългите си крака напред.

— Според мен отговорът е скрит в ръкописа на Бъртън. И ние като него събираме късчета от истината. Само че той е посветил целия си живот на това.

— Какви късчета?

— Като например легенди и митове, които всъщност са нещо съвсем друго. Трябва, също като Бъртън, да разберем кои свършват в миналото и кои продължават до наши дни. Каква е връзката между тях, ако съществува такава, и докъде води всичко това. Ето на какви въпроси трябва сега да си отговорим.

— Но защо Бъртън е пазел в тайна заниманията си? — попита Дънкан.

— Вече ви казах. Дал е обещание да не говори за онова, което са му показали. А и в онези дни светът не е знаел нищо за пришълците, нито е бил изправен пред катастрофа.

— Имал е късмет — въздъхна Дънкан. — Да се надяваме, че ще се справим по-добре от него, защото не ни остава още много време.

Зона 51

7 часа до разрушението

Капитан Билъм бе разгънал върху голямата маса в заседателната зала карта на света.

— Това ли е районът на действие? — попита усмихнато сержант Грег Болц.

— Можем и да го смалим.

— Как? — намеси се в разговора Куин, който току-що бе влязъл, придружен от майор Ремик, пилот на една от совалките.

— Дънкан лети за Кайро, а Търкот е в Москва. — Билъм постави по един пръст на всяко от споменатите места. Той се обърна към майор Ремик. — Колко дълго можете да останете във въздуха?

— Ако не пипам приборите за управление, ще увиснем над земята дотогава, докато отново ги докосна.

Билъм събра двата си пръста.

— Значи ако спрем тук, над Черно море, ще бъдем по средата на пътя между Дънкан и Търкот и много по-близо до всеки от тях, отколкото сме сега. — Той потърси с очи Куин, за да види реакцията му.

— Готови за път — нареди Куин, но докато вървяха към вратата, им махна да спрат. — Още две неща. Вашата екипировка за САПО е натоварена на борда. Добавих от себе си един пакет с интересно съдържание.

Кратерът Нгоро-нгоро

6 часа и 30 минути до разрушението

Двете тела в прозрачните, изпълнени с кехлибарена течност цилиндри, бяха напълно оформени. Лексина ги разпозна по очертанията, макар главите и на двамата да бяха скрити от черни шлемове, от които излизаха множество кабели и тръбички с хранителни разтвори.