Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— Откъде в СС са се сдобили с аирлианска кръв?

Фон Сеект повдигна рамене.

— Предполагам, че от някое от съществата хибриди. Помня, че ми инжектираха съвсем незначително количество.

— Но достатъчно, за да останат следи и след петдесет години. Дали пък това не е причината да си още жив? Докторите не могат да си обяснят как болестта не те е надвила досега.

— Може би — въздъхна фон Сеект. — Не зная. Тогава бях толкова млад и…

— Не започвай пак с лъжите — прекъсна го Дънкан. — „Мисията“ ли управляваше Хитлер?

— Никой не можеше да управлява Хитлер. Предполагам, че „Мисията“ — чрез Лист или Домека — му е дала първоначалния тласък. Но той отиде твърде далеч. Ето Хес например — той беше верен приятел и съратник на Хитлер, негов съкилийник, дори съавтор на „Майн кампф“ . Но когато през 41-ва видя накъде вървят нещата, избяга в Англия. Досега никой не е могъл да обясни защо го е направил. Аз ще ти кажа защо. Търсеше Онези, които чакат . Нуждаеше се от помощ, за да спре Хитлер.

— Но защо в Англия? — обади се за първи път Муалама. — Защо ще търси хибриди точно там?

— Не зная — отвърна фон Сеект. — Хес беше идеалист, Хитлер — опортюнист. Когато Хес кацнал в Англия, открили в дрехите му малка спринцовка. Интересно, по-късно този факт не се споменава. Все си мисля, че е носел образци от кръвта, която използваха в СС за пречистване.

— Чела съм, че в спринцовката имало отрова — за Хес, в случай че мисията му се провали.

Фон Сеект се изсмя дрезгаво.

— Но никой не знае каква е била целта на неговата мисия, нали? Защо тогава си мислят, че в спринцовката е имало отрова? — Фон Сеект поклати глава. — Безумни времена бяха тогава. Хитлер прати експедиция чак в Тибет, за да търси останките от гиганти, които според него живели някога на Земята. Нашият всемогъщ Фюрер се вслушваше в съветите на окултисти и медиуми, според които зимата на 41-ва нямало да е студена и не се налагало зимна екипировка за войниците на Източния фронт. Но историята показа каква фантастична грешка бе това. Зимата на 41-ва бе една от най-студените за последните двадесет години и елитът на германската армия бе погубен сред снеговете на Русия. Нима се усъмнихме тогава? Не. Продължихме да воюваме и да вярваме. Вършехме ужасни неща, изпълнявахме нечовешки заповеди и смятахме, че сме на правия път. Подчинявахме се безпрекословно. Властта в СС бе съсредоточена в ръцете на дванадесет офицери, които се срещаха редовно в един манастир край Февелсбург. Химлер им беше председател.

— Дванадесет? — повтори Дънкан и кой знае защо се сети за „Меджик-12“. — Да не са били Водачи?

— Не зная. Навярно.

— Във Февелсбург имаше ли извънземен страж?

— О, не мисля. Всъщност, не съм съвсем сигурен, че са се срещали там. Така се говореше. През цялата война Хитлер и СС все търсеха нещо.

— Но какво? — попита Дънкан.

— Вероятно къде е попаднало истинското Копие на съдбата — отвърна фон Сеект. — Хитлер знаеше, че то е ключ. Ключът към нещо всемогъщо. Фюрерът мислеше, че става въпрос за оръжие и се надяваше то да му осигури власт над цялия свят… — Фон Сеект въздъхна. — Но така и не откри своето Копие.

— Питам те още веднъж — посочи го с пръст Дънкан. — Каза ли ми всичко, което знаеш за Копието?

— Да.

— И смяташ, че е в Русия?

— Да.

— Да вървим — обърна се Дънкан към Муалама.

— Накъде се разбързахте? — попита фон Сеект.

— Не е твоя грижа — отвърна Дънкан и спря при вратата. — Един последен въпрос. По твое настояване попречихме да излети корабът-майка, но тогава ти работеше за „Мисията“. Значи дори те не биха желали двигателят на кораба да заработи, така ли?

Фон Сеект кимна.

— Работех за „Мисията“, когато бях съвсем млад. Бяха ни внушили, че двигателите не бива да се включват при никакви обстоятелства.

— Защото от космоса дебне заплаха — произнесе Дънкан.

— Така е написано и така се предава от далечни времена в „Мисията“.

Зона 51

9 часа до разрушението

Когато часовникът на стената започна да отброява деветия час, синята линия, съответстваща на „хищния нокът“ върху главния екран на Куба, се пресече с червената линия на „Страцида“. Майор Куин и Кинсейд наблюдаваха събитието от дъното на залата, надявайки се двата обекта да продължат по предварително следваните траектории.

— Колко още? — обърна се Куин към Кинсейд.

— Ами… около минута.

В стаята се възцари тишина. Всички погледи бяха вперени в екрана, върху който се изписваше информацията, предавана от Космическия център, разположен дълбоко под Скалистите планини.