Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— Всяка свещена книга си има свои чудновати същества — произнесе примирително Муалама. Близостта на Сфинкса му действаше потискащо. — Ангели, демони, дяволи.

— Истина е — съгласи се Хасар. — Но за мюсюлманите написаното в Корана е закон. Как сега да си обяснят появата на пришълците? Ако това са митичните Ал-Малак, тогава силите на КИСПП са атакували божествените ангели. Ако са Ал-Джин, това означава, че са дяволи — но в Корана се казва, че дори Ал-Джин могат да бъдат спасени. Предводителят им се нарича Ал-Иблис и на различни места го описват или като демон, или като ангел.

— Доктор Хасар — намеси се Дънкан, — може би, ако…

— Слушал съм изказването на професор Муалама — прекъсна я Хасар. — Миналата година, на общоафриканския конгрес. Темата ви, ако не ме лъже паметта, беше силата на митовете и легендите. Но нима не разбирате? Това, което става тук, в Египет, се случва и по целия свят. Ангели и демони. Прогресивисти и изолационисти. — Хасар тупна с крак по каменната плоча, на която стояха. — Тук вече не става дума за преследване на чисто научна цел! Става въпрос за различни мирогледи — вашия и техния!

— КИСПП получи разрешение от вашето правителство да бъдем допуснати тук — припомни Дънкан.

— КИСПП беше получил разрешение! — поправи я Хасар. — Знаете ли, че в Ню Йорк е бил застрелян Стърлинг?

Дънкан кимна. Докато летяха насам беше разсъждавала върху това коя от вражеските формации носи отговорност за убийството или то е работа на религиозни фанатици.

— Имаше и други политически убийства — продължи Хасар. — Това принуди нашето правителство да преосмисли становището си. Засега молбата ви е отложена за преразглеждане.

— Какво означава това? — пристъпи напред Дънкан.

Хасар повдигна рамене.

— Означава, че е сложена в папката с още стотина подобни молби, които никога няма да бъдат одобрени.

— Но ние сме тук в израз на добра воля… — заговори Дънкан, но Хасар я прекъсна.

— И в израз на същата добра воля аз ви посрещнах лично. Опитах се да ви обясня, че това, което искате да правите, е като да пъхате пръчка в гнездо на разярени скорпиони. Че рискувате твърде много заради малко или нищо. Под Сфинкса няма нищо. Нищо, разбирате ли? — Хасар извади една снимка от вътрешния джоб на сакото и я подаде на Муалама. Дънкан се надвеси над рамото на професора. Видя избеляла черно-бяла фотография. Двама мъже с тропически шлемове под яркото слънце, застанали почти на мястото, където сега стояха Дънкан и Муалама.

— Направена е през 1922 г. — обясни Хасар.

— И?

Хасар посочи дясната лапа на Сфинкса.

— Тези двамата отворили вратата, която и вие искате да отворите. И намерили празно помещение.

— Ще наема местни работници, за да преместят плочата — заяви решително Муалама.

— Моля ви — Хасар се пресегна и сграбчи Муалама за ръката. — Моля ви, не го правете.

— Трябва. — Професорът постави големите си черни ръце върху раменете на Хасар. — Ще се постарая да запазя целостта на Сфинкса. Но трябва да видя с очите си. — Той бръкна в раницата си и извади скиптъра. Наклони го към Хасар така, че рубинените му очи засияха.

Макар и неохотно, Хасар трябваше да признае, че е заинтригуван.

— Какво е това?

— Ключ — обясни кратко Муалама.

Хасар го взе и премери на ръка теглото му.

— Откъде го взехте?

— От кратера Нгоро-нгоро.

— От кратера Нгоро-нгоро? — повтори учудено Хасар. — Някой го наричат Райската градина. И се въргаляше просто така, в тревата?

— Не.

Хасар не бързаше.

— Беше в един саркофаг. Върху саркофага имаше плоча.

— А какво имаше в саркофага?

— Скелет на аирлианец — Муалама си взе скиптъра.

Хасар въздъхна и премести поглед към Нил. За Дънкан не беше скрит, нито необясним конфликтът, който бушуваше в душата на египетския чиновник. Посветил целия си живот на изследване и пропагандиране на великата древна история на неговата страна, сега той бе изправен пред необходимостта да я замени със съвсем нови и неочаквани факти.

— А копие намирано ли е долу? — попита тя.

Хасар сбърчи чело.

— Моля?

— По време на Втората световна война. Дали е имало копие в Голямата пирамида?

— Не.

— Къде е Каджи? — продължаваше с въпросите Дънкан.

— Не познавам никой с такова име — Хасар се надигна. — Та както ви казах, не мога да ви разреша да правите разкопки в този район.

— Няма да си тръгнем така лесно — закани се Муалама.

— Предупредих ви. Докоснете ли и едно камъче на платото, ще ви държа лично отговорни.