Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Муалама изпълзя от водата върху чакълестия бряг, като продължаваше да се спотайва зад хълмчето от наносна тиня. Така полежа около половин час, докато малката групичка горе най-сетне напусна наблюдателния си пост и хлътна в джунглата отзад.

Муалама се надигна и огледа брега. Знаеше, че обратният път няма да е никак лесен — без екипировка и припаси — но не се съмняваше, че ще издържи. И да не му достигаше воля, достатъчно бе да погледне назад, към окървавените, оглозгани останки на Бауру и гневът го изпълваше с нови сили.

Освен това вързопът все още бе затъкнат в пояса му. Почти бе преодолял следващото стъпало от веригата загадки, които някогашният прочут пътешественик Франсис Бъртън бе оставил като свое тайнствено наследство.

Зона 51

Вятърът, който се спускаше откъм планинските върхове, носеше със себе си песъчинки и прах и ограничаваше видимостта до двеста стъпки във всяка посока. Зона 51 бе скрита напълно от бушуващата буря.

Капитан Майк Търкот придържаше с една ръка очилата, които си бе поставил, а другата не сваляше от спусъка на своя верен автомат МП-5, преметнат на ремък през рамото. Още една фигура вдясно от него крачеше, преодолявайки постоянния напор на вятъра. Двамата се отдалечаваха бавно от леко открехнатата врата на хангара, през която се бяха измъкнали на повърхността.

— В нашата Зона 51 вятърът носеше не пясък, а сняг — извика другият със силен акцент, който се долавяше дори през свистенето на вятъра.

Търкот не обърна внимание на коментара на руснака. Планината, от която се отдалечаваха, вече бе скрита от плътна, кафеникава мъгла. Той съсредоточи усилията си върху това да върви в права линия, осъзнавайки колко лесно човек може да се залута из безлюдните и незастроени околности на Зоната.

Търкот вдигна дясна ръка и я сви в юмрук — сигнализираше, че трябва да спрат. Яков, руснакът до него, забави крачка и го погледна. Беше грамаден, як мъжага, който сякаш не забелязваше нито вятъра, нито пясъчната виелица. Носеше черен шлифер, чиито краища плющяха зад гърба му. Лицето му бе скрито от гъста, черна брада. На главата си бе нахлузил вързана под брадичката ушанка, която изглеждаше нелепо в пясъчната буря.

— Пистата. — Търкот посочи края на бетонната площадка пред тях. Обърна се надясно и тръгна в тази посока, използвайки края на пистата като ориентир. След няколко минути отново спря. Вдясно, между поривите на вятъра, едва се различаваха останките от разрушения с изстрел от космоса хангар.

— Ударен с нашия меч — произнесе Търкот, по-скоро на себе си, отколкото на Яков.

— Какво? — руснакът се наведе към него.

— Нападнаха ни с нашето оръжие.

— Какво имаше там? — попита Яков.

— Телата на двамата агенти от СТААР, които убихме. Учените все още работеха върху тях, опитваха се да определят до каква степен са хора и до каква — извънземни. Осем души загинаха при този взрив.

— Жертви на войната.

— На война, която засега не печелим.

Яков не отговори. Вдигна ръка и намести ушанката си.

— Трябваше да изчакаме в хангара.

— Там непрестанно ни дишат във врата.

Яков се разсмя, дълбок и гърлен звук, който бе отнесен от вятъра.

— Бързо се учиш. Параноята е полезно нещо. Помага ти да си запазиш животеца.

— Майор Куин се е заел с електронно прочистване на Куба — това е подземният оперативен център на Зона 51. Веднага щом свърши, ще се съберем с него и с доктор Дънкан и ще решим какво да предприемем.

— Ти вярваш ли на майор Куин? Той не беше ли член на „Меджик-12“?

— Вече не вярвам на теб, камо ли на майор Куин — отвърна Търкот, обърна гръб на разрушения хангар и огледа пистата — или поне тази част, която се виждаше. — Куин не беше допуснат във вътрешния кръг на „Меджик“. Използваха го като офицер за свръзка. Чакай, ти не беше ли сътрудник на Четвърти отдел? Това, доколкото знам, е вашият еквивалент на „Меджик-12“. В такъв случай, мога да ти вярвам точно толкова, колкото и на Куин.

— Нищо чудно да съм единственият оцелял от Четвърти отдел — отвърна Яков. — Но не ние възнамерявахме да вдигнем кораба-майка. Вашият „Меджик-12“ попадна под контрола на стража от Тиахуанако. Не зная дали е имало внедрени агенти в Четвърти отдел, но съм сигурен, че е бил унищожен от пришълците или от техните слуги. Оттогава престанах да вярвам на когото и да било.

Търкот кимна.

— Точно за това трябва да поговорим, когато пристигне Дънкан.

— Не разбрах все пак, на кого вярваш?