— От стража?
— Съобщението е от Кели Рейнолдс. Или от онова, в което се е превърнала.
Космически център Кенеди, Флорида
Постовият освети с фенерче пропуска, след това огледа лицето на приносителя му, за да го сравни със снимката. Грифът за достъп върху пропуска бе най-високият възможен в сенчестия свят на секретните операции. Организацията, към която принадлежеше притежателят му, бе ЦРУ.
В действителност обаче, той бе член на СТААР, съкращение на названието Стратегическо-тактически алианс за антиизвънземно реагиране. Основана от президента Айзенхауер, на тази организация се възлагаше да координира действията при евентуална извънземна заплаха — въз основа на доказателствата, че Земята наистина е била посещавана от пришълци, които и досега се проучваха в Зона 51, под вещото ръководство на „Меджик-12“. Всъщност, СТААР бе организация на Онези, които чакат , и им осигуряваше достъп до всички нива на правителствената администрация. Така, благодарение на ширещата се бюрокрация и невежество, десетилетия наред членовете на тази организация разполагаха с достъп до най-секретните документи и можеха да влияят на важни решения.
Кодовото име на агента беше Етор. Той заобиколи с делова крачка постовия и забърза към машинно-конструкторския цех — който с височината си от 1575 метра и осемте си акра площ доминираше над цялата околност. Цехът бе построен така, че да издържа и на ураганни ветрове. Основата му се опираше на 4200 стоманени пилона с дебелина 35 сантиметра всеки, забити на дълбочина от петдесетина метра в лежащата отдолу скала.
Етор бе посещавал цеха още по времето, когато се наричаше Кейп Канавирал и в него се сглобяваха подвижни ракетни установки от клас „Сатурн“. Впоследствие цехът бе преустроен така, че да може вътре да се сглобява космическата совалка.
Етор проследи с поглед масивната, висока врата на хангара, която се вдигна бавно нагоре, разкривайки просторната вътрешност. Изправена върху тежкотоварната транспортна платформа, космическата совалка „Атлантис“ се опираше на двата си външни резервоара и на двете ракети с твърдо гориво. С едва забележимо потрепване платформата се отдели от мястото си и започна плавно да се приближава към изхода.
Макар крайната й цел да се виждаше с просто око, на платформата щяха да й бъдат необходими шест часа, за да преодолее разстоянието до стартовата площадка на совалката. Обикновено когато совалката се преместваше нощем на стартова позиция, целият полигон бе озарен от мощни прожекторни светлини, осигурявайки незабравимо зрелище на любопитните данъкоплатци. Но тази нощ придвижването ставаше на тъмно. Още от вечерта всички пътища около космическия център бяха блокирани от полиция, ограничавайки броя на зрителите до охраната и техническия персонал.
Както и до неколцината със специални пропуски, като Етор.
След разрушаването на „Колумбия“ и „Индевър“, работата по единствената оцеляла совалка „Атлантис“ бе възобновена с удвоени усилия. Що се отнася до „Дискъвъри“, знаеше се, че дори при възможно най-високи темпове на подготовка ще може да бъде изстреляна най-рано след месец.
Транспортната платформа бе дълга четиридесет и широка тридесет метра, а всяко едно от колелата й тежеше 1000 килограма. С максимална скорост от километър и половина в час „Атлантис“ напусна тържествено портала на машинно-конструкторския цех и изви плавно към стартов комплекс 39-А, който се намираше на шест километра. Етор й обърна гръб и закрачи към една от старите стартови площадки, до която имаше по-малко от километър.
Когато стигна там, той се спусна по ръждясалата стълба в стария наблюдателен бункер и нагази в стигащата до глезените кална вода, заливаща бетонния под. Етор се подпря на тесния перваз и надникна през процепа, от който се виждаше тъмния силует на теглената на буксир совалка. След това извади миниатюрна черна кутия и натисна единственото копче.
— Изкараха я — докладва той.
— Известна ли ти е целта на полета? — попита гласът от другия край.
— Официалното съобщение е за извеждане на два наблюдателни спътника. В товарния отсек обаче е разположен един спътник от типа „Уорфайтър“. Последно поколение. Възнамеряват да го изведат на орбита и да свалят „Уорфайтър“-а, който вие държите под контрол.
— Това е недопустимо. — Последва кратка пауза. — Добре. Имам прехват на целта. Край на връзката.
— Край — потвърди Етор и прибра прибора за връзка в джоба си.
Читать дальше