Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— И какво е целял? — попита Бауру. Не можеше да разбере какво кара всички тези чужденци да се лутат из Мато Гросо. Той самият никога не би навлязъл сам в джунглата. Та това беше равносилно на самоубийство! Направо не беше за вярване, че онзи англичанин се е добрал жив до брега, особено като се имаше предвид екипировката, с която са разполагали по онова време.

— За да скрие нещо — отговори Муалама. — Ето тук, отдолу. Мисля, че Бъртън се е озовал по тези места през сухия сезон на 1867 г., когато водата се спуска много по-ниско. В един от документите, които открих в Англия, той описва стая под подобна на олтар плоска скала, разположена в гърлото на дявола. — Муалама се огледа. — А ние сме точно в Гърлото на Дявола. Върху плоска скала, с неговия знак.

— Защо смяташ, че е неговият?

— Бъртън е превел от арабски „Хиляда и една нощ“. За да бележи местопребиваването си, често е използвал знаци, разбираеми само за някой, който го познава добре. Вече не се съмнявам, че открих онова, което търсех. Остава да разбера как мога да се спусна в стаята.

— И Фоусет ли е търсел това?

— Така ми се струва.

— Но той е изчезнал.

— Може въобще да не е стигал до тук — обясни Муалама. — В наши дни пътешествието не е толкова страшно.

Бауру погледна кипящата река.

— Реката тук е страшно бърза. Сигурно има и водовъртежи. А нищо няма да виждаш, заради калта…

— Няма начин — прекъсна го Муалама. — И аз, също като Фоусет, от двадесет години вървя по стъпките на Бъртън. Сега вече няма връщане назад. — Докато говореше, негърът приседна и взе да си сваля обувките и чорапите.

— И защо този Фоусет е излъгал за онова, което е търсел? — попита Бауру, опитвайки се да задържи професора.

— Защото го е очаквало тежко пътешествие. И защото има такива, които биха му попречили. — Муалама изхлузи ризата през главата си. Имаше мускулесто тяло, а на гърдите му висеше черен металически медальон, с изображение на око, кацнало на върха на пирамида. По гърба му се виждаха множество белези.

— Какво е това на гърба ти?

— Веднъж попаднах в пожар — обясни небрежно Муалама. Беше останал само по гащета. — Помогни ми да се спусна.

— Дръж — Бауру му подаде едно по-късо въже, което бе извадил от раницата си. — Завържи се през кръста.

Муалама преметна въжето около кръста си и го стегна на възел. След като размениха няколко думи на техния диалект, Бауру и двамата носачи хванаха другия край на въжето. Муалама се плъзна покрай ръба и се потопи в бързо течащата вода. Пое си дъх и се гмурна, като взе да шари слепешката с ръце по стената.

Потопи се на около метър и половина, без да открие нищо. Изплува, пое си дъх и отново се гмурна. Този път прехвърли двата метра и напипа една вдлъбнатина в скалата. Пресегна се вътре, запъна се с ръце и се изтегли през отвора. Въздухът в дробовете му напираше да изскочи навън. Пътят пред него бе чист, но запасите му от кислород бяха привършили. Измъкна се обратно й се озова на повърхността.

— Откри ли нещо? — попита го Бауру.

Муалама само кимна, дишайки задъхано. Забеляза, че носачите се оглеждат страхливо. Бауру бе приседнал на ръба.

— Не бива да оставаш прекалено дълго във водата.

— Защо? — попита Муалама.

— Има змии. И пирани. Рядко се срещат в толкова бързи води, но човек никога не знае. Понякога се спотайват в нишите и дебнат плячка. Не бива да се рискува.

Муалама бе изминал твърде дълъг път, за да се стресне от подобна заплаха.

— Слизам долу — заяви той решително. — Там има пещера. Сигурно стаята е отвъд нея. Ако не изплувам или не дръпна три пъти въжето до една минута, изтеглете ме горе.

Бауру кимна.

Муалама напълни гърдите си с въздух и се потопи. Спусна се покрай стената на скалата и се насочи право към отвора. Тунелът беше широк около четири стъпки и вървеше хоризонтално. Заплува по него, но изведнъж ръката му се озова над водата. Изправи се и се озова в непрогледна тъмнина. Миришеше на влага и застоял въздух. Хвана въжето и го дръпна отсечено, три пъти подред. Пред него имаше скална площадка, която продължаваше нататък, докъдето му стигаше ръката.

Трябваше му светлина.

Върна се обратно в тунела, насочи се нагоре и изплува на повърхността. Бауру и двамата му помощници не държаха края на въжето. Бяха се изправили и гледаха нагоре, към ръба на клисурата. Муалама проследи погледите им. Висок мъж с черни дрехи, заобиколен от дузина индианци от племето гуирани, стоеше на скалата. Индианците бяха въоръжени с лъкове. Лицето на непознатия бе скрито в сянката на широкопола шапка.