Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Мъжът махна с ръка и индианците вдигнаха оръжията си. Бауру реагира пръв, клекна, завъртя се и се метна във водата до Муалама. Носачите закрещяха и размахаха ръце, миг по-късно в телата им се забиха по няколко стрели. И двамата се строполиха безжизнени върху площадката.

— Хайде! — задърпа го Бауру. — Да се скрием в пещерата.

Муалама се гмурна и Бауру го последва, стиснал с желязната си хватка глезена му. Един след друг двамата преминаха тунела и изплуваха в тъмното помещение. Когато стигнаха там, бяха останали почти без въздух.

— Кой беше този с гуираните? — попита уплашено Бауру.

— Човек от „Мисията“ — отвърна Муалама.

— Какво?

Муалама се изтегли на каменния перваз и се претърколи, дишайки изтощено.

— Не за първи път са по дирите ми. Белезите по гърба ми също са от тях — миналата година едва не ме докопаха в Англия. Подпалиха мястото, където бях скрил разни древни текстове. Едва си спасих кожата.

Бауру се присъедини към него.

— Каква е тази „Мисия“? И друг път съм чувал разкази за подобно място, но никой не го е виждал с очите си. Защо те преследват?

Муалама шареше с ръце наоколо.

— Бъртън трябва да е оставил нещо тук. Слязъл е долу по време на сухия сезон. Реката пресъхва веднъж на всеки четиридесет години и водопадите замлъкват. Точно тогава Бъртън е бил тук.

— Защо тези от „Мисията“ се опитват да ни убият? — умът на Бауру все още бе фокусиран върху непосредствената опасност.

— Защото работят за пришълците.

Пръстите на Муалама докоснаха нещо. Подгизнал плат. Някакъв вързоп. Той го повдигна. Беше дълъг около двадесет и пет сантиметра и широк двадесет. Успя да го пъхне в колана си тъкмо когато Бауру неочаквано светна с джобното си фенерче.

Високо горе, един от индианците вече се спускаше по опънатото въже към тясната площадка. Когато се приземи върху нея, той отвърза от пояса си едно по-късо въже от лико и го омота около телата на убитите. Пъхна и стегна на възел свободния му край в ухото на забития клин, сетне изтърколи труповете в реката. Телата на нещастниците се завъртяха от водата и се удариха в скалата, Междувременно индианецът освободи найлоновото въже и се изкатери на ръце обратно по него.

Малката групичка постоя още няколко минути на ръба. Всички гледаха напрегнато какво ще стане долу. Изведнъж водата около подскачащите трупове се обагри в кървавочервено.

— Какво ще правим сега? — попита Бауру, докато осветяваше наоколо. Подземното помещение бе съвсем тясно — около метър и половина. Стените бяха гладки и покрити с влага.

— Ще се измъкнем — отвърна Муалама.

— Може още да ни чакат.

— Не бива да оставаме твърде дълго тук. Ще ни свърши въздухът.

Бауру се замисли.

— Ако останем под водата и продължим надолу по течението, скоро ще излезем от клисурата и там вече няма да могат да ни виждат.

— Става — кимна Муалама. Вече нямаше търпение да разгледа на светло съкровището, което бе открил.

Бауру изключи фенерчето и бавно се спусна във водата. Муалама тъкмо се готвеше да го последва, когато водачът внезапно изкрещя и взе да размахва ръце, хвърляйки мътни пръски наоколо.

— Какво има? — извика му Муалама.

Бауру продължи да крещи и изведнъж изхвърча от водата. Докато се въргаляше по каменния перваз, той огласяше помещението с мощните си ругатни.

— Разкарай ги от мен!

— Какво да разкарам?

— Разкарай ги от мен! — Чу се разпорващ звук и нещо плесна във водата. — О, Божичко! — изстена уплашено Бауру. Той светна с фенерчето и Муалама видя издължена, назъбена рана, която се спускаше надолу през гърдите му. Имаше и още една на крака. И от двете шуртеше кръв.

— Какво стана?

— Пирани. — Бауру се намръщи болезнено, докато опипваше краищата на раната. Кожата бе разкъсана на дължина почти двадесет сантиметра. Между пръстите на Бауру се стичаше алена кръв.

Муалама се опита да му помогне, но не разполагаха с никакви подръчни средства за спиране на кървенето.

— Трябва да се измъкнем оттук — настояваше негърът.

— Как?

— Да почакаме, докато рибите се разпръснат?

Бауру го погледна и поклати мрачно глава.

— Те вече вкусиха от кръвта ми. Няма да си идат. Виждал съм пасажи от пирани да чакат по четири дни, след като са докопали жертва в брода на някоя река. Могат да оглозгат до кокал цял кон и да продължат с каквото им падне за десерт.

Муалама погледна тревожно пода под краката на ранения. Кървавата локва непрестанно растеше.

— Няма друг изход освен тунелът — промърмори той.