Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Бауру се засмя, но лицето му имаше налудничав израз.

— И без теб го зная. Можем да избираме — или да умрем бавно вътре, или по-бързо — във водата. — Той се облегна на стената и изсъска от болка. — Какво намери? — попита след това и кимна към вързопа в колана на професора.

— Не зная.

— Важно ли е?

— Така ми се струва.

— Колкото моя и твоя живот?

— Да.

— Казваш го, без да знаеш какво представлява? — Бауру го погледна заинтригувано, въпреки болката, която не го напускаше.

— Опитвах се да открия… — Муалама млъкна, търсейки по-подходящ израз. Никога досега не бе разказвал на някого за онова, с което се занимаваше. — Бях тръгнал да търся истината.

— Истината?

— За пришълците. За нашето минало… на човешката раса. Мисля, че това… — той посочи окаляния вързоп — ще бъде следващото стъпало по моя път към абсолютната истина.

— Аха — кимна Бауру. — Това вече го разбирам. Говори се, че Кон-Тики Виракоча, Богът на слънцето, който се радва на особена почит в тази част от света, може да е бил един от тези пришълци. И че те са изтребили в древни времена всички жители на великия град Тиахуанако.

Муалама кимна.

— От доста време „Мисията“ има пръст в тукашната история. Тя предизвика Черната смърт, която уби нещастниците от Вилхена съвсем наскоро.

Няколко минути двамата мълчаха. Муалама се опитваше да спре кръвотечението с постоянен натиск върху краищата на раните, но засега нямаше особен успех.

— Аз ще умра тук — произнесе накрая Бауру.

— Не. Ще ида да потърся помощ — заяви Муалама.

— Няма да изминеш и двадесет стъпки и пираните ще те докопат. А и кой ще дойде на помощ? Намираме се на стотици километри от най-близкото село. Дори и да се измъкна оттук, пак съм обречен.

Муалама не отговори. Нямаше какво да възрази на другия.

— Ти коя религия изповядваш? — попита водачът.

— Роден съм в семейство на мюсюлмани.

Бауру се засмя тихичко.

— А аз съм католик — всъщност, какво значение? Ще се помолиш ли за мен?

— Винаги съм смятал, че всички почитаме един и същи бог, макар да го наричаме с различни имена.

Бауру погледна към раните си.

— Свършено е с мен. Ще ти помогна да избягаш.

— Как?

След като изслуша плана му, Муалама реши да не възразява. Какво значеха думите, когато такъв храбър човек му предлагаше самопожертвователно помощта си? Освен това, изглежда нямаше друг начин да се измъкне жив от пещерата.

— Готов ли си? — попита Бауру.

Муалама кимна.

Бауру затвори очи и устните му помръднаха в беззвучна молитва. Муалама също взе да се моли на Аллах — за душата на своя спътник.

Когато свърши, Бауру се изправи до ръба и погледна надолу, към черната вода.

— Аз съм готов.

Муалама застана до него и го стисна за рамото.

— Благодаря ти.

— Гледай да се възползваш от подаръка ми — посъветва го Бауру. След това се хвърли в непрогледната вода и изчезна от погледа му.

Муалама започна да брои бавно до десет.

Бауру успя да напусне тунела, преди да го стигне първата пирана. Това, което не знаеше, бе, че пасажът се състоеше предимно от Serrasalmus piraya , най-едрия подвид на тези смъртоносни същества, които нерядко достигаха дължина от двадесет-тридесет сантиметра. Имаха къси, яки тела, голяма глава, увенчана с плоско, заоблено чело и бяха сред най-агресивните от цялото семейство на пираните. Долната им челюст се отваряше почти на деветдесет градуса, разкривайки два реда остри зъби. Когато се впиха в тялото на Бауру, те откъснаха цяло парче от кожата му.

Но въпреки това водачът продължи да плува, измъкна се от входа на тунела и се понесе по течението на реката. Дребните хищници го застигаха чевръсто и се впиваха един след друг в плътта му. Издължена кървава диря се носеше след него, привличайки малкото пирани, които още не бяха открили плячката. Някои от тях вече бяха започнали да се дърпат помежду си и водата около Бауру закипя от борба за надмощие.

Тези, които чакаха на скалата, проследиха с очи кървавото петно, докато се изгуби от погледите им надолу по течението.

Муалама отброи до десет и се потопи във водата. Бавно се плъзна към изхода на тунела, задържа дъх и се отправи вляво, към близкия бряг. Напрегнал мускули, той очакваше всеки миг да го нападнат зловещите риби.

Блъсна се в един подводен камък, сетне във втори, преобърна се и изплува тъкмо когато се озова зад една тинеста купчина.

Тук си пое мъчително въздух, опитвайки се да го направи колкото се може по-безшумно, и надникна зад прикритието си. Видя, че онези горе все още гледат към мястото, където бе изчезнал Бауру.