Маги Дейвис - Кристално сърце

— Ако се стигне наистина дотам кралицата да тръгне със свитата си за Лондон… боже милостиви, нали ще го разбере цял свят — каза дьо Лейси.

— Боя се, че новината вече се коментира — притесняваше се епископът. — Най-късно до утре заран вече ще е обиколила всички… Нали знаете, господа, колко бързо се разпространяват слуховете. Не бива в никакъв случай да се отнасяме несериозно към всичко това. Става дума в края на краищата не само за мирния договор с уелсците — става дума за цяла Англия, защото ако кралят се раздели с Елинор, тогава…

— Хенри е забранил на жена си да напуска Морлекс — каза Бекет. — Двамата още са заедно. Морлекс, кажете как се чувстваше кралят този следобед след турнира?

— Чудесно, милорд. Той победи уелсеца Ландро и рицаря на кралицата Гиъбърт. С което спечели и значителна сума пари. Хенри изглеждаше в най-добро настроение.

Когато Нийл придружи господата до вратата, Бекет го дръпна настрана, но още преди да успее да каже нещо, Нийл заговори пръв.

— По-добре ще е двамата бегълци да не бъдат заловени, кралят ми даде ясно да го разбера. Той не би желал заради едно момиче, останало една-две нощи в неговото легло, да се стига до обвинение в предателство.

В двора се виждаха само неколцина слуги и стражите.

— Хенри ви обича, Морлекс. Цени вашата преданост… тъй че сега няма от какво да се боите. Но ако става дума за Херефорд…

Двамата се дръпнаха от една каруца натоварена с чували със зърно.

Нийл погледна учудено събеседника си, който се усмихна.

— Не, в момента нямаме никаква нужда тук нито от вашия рицар, нито от момичето. Нали става всъщност дума за нещо съвсем различно… не исках да го казвам пред другите… кралят замисля отмъщение… има вече и нещо на ум, за да се оправи с кралицата. Чисто и просто като обърне острието на копието към нея…

Двамата мъже спряха насред двора пред ковачницата.

— Кралят ще забрани на съпругата си да се върне в Лондон, докато тя не изясни нещо, което вече е предизвиквало скандали. Елинор страда от изневерите на своя съпруг. Той от своя страна я обвинява в същото с нейните трубадури, които са му трън в очите. Най-вече Жерве Русел. Може би сте го видял, при моето първо посещение…

— Русия певец? Но този път го няма, би ми направило впечатление.

— Така е, Русел си отиде. Между нас казано, аз не съм сред любимците на кралицата. Ако щете дори само заради това, че съм приятел на нейния съпруг. Ревнува го от мен, защото аз прекарвам с Хенри толкова много време. Но нали трябва да й е ясно, че църквата ще се противопостави на евентуален развод. Бракът им не може и да бъде анулиран. Освен всичко друго тя е родила на крал Хенрих двама сина, а трето дете, както се говори, било вече на път.

— Милорд, аз…

— Кралят е подарил на Елинор разни бижута и сега настоява тя да му докаже, че са у нея. Тя на свой ред е признала на епископ Тиоболд, че, изглежда, е подарила на свои любимци някои от тях. Но Хенри иска да види тези бижута. Едно от тях, един пръстен, се е появил междувременно отново. Но друго едно… просто не може да се намери.

— Господи, ако Хенри успее да докаже на съпругата си, че е дала подаръците на някой трубадур като залог за любов, положението на Елинор става наистина опасно.

— Става ли дума за бижу, на което да може евентуално да се направи дубликат?

Канцлерът поклати глава.

— Кралят много го е харесвал, когато го е подарил на Елинор, а тя твърди сега, че от самото начало не й е харесвало кой знае колко, та затова го е подарила на Жерве Русел. А той е сега някъде в Испания или може би в Италия. Изглежда никой не може да каже къде по-точно.

— Хенри защо не си отреагира, като я напердаши яко? Това би опростило много нещата, не мислите ли?

— За нещастие Хенри не е мъж, който си разчиства по този начин семейните недоразумения — каза с кисела усмивка Бекет. — Без да говорим за това, че… не може на една английска кралица и херцогиня на Аквитания да й се насини чисто и просто дупето!

Слънцето печеше безмилостно над двамата мъже в полупустия двор. Канцлерът въздъхна.

— Положих такива усилия, за да допринеса за мира с уелсците. Просто не мога да допусна сега всичко това да се провали… заради налудничавите настроения на една жена и неутолимото сластолюбие на краля. Боя се, че всички, които обичат Англия, ще трябва да молят бога да спаси този брак!

— Наистина не мога да го проумея — възкликна Нийл и се отпусна на един стол пред камината. — Едва сега научавам от Готселм, че той е препускал почти всеки ден до къщата. Седял на коня с надежда тя да го забележи. Този влюбен идиот! Всички са знаели и никой не ми е казал.