Маги Дейвис - Кристално сърце

Беше толкова тежка, че тя залитна. Нийл бързо скочи и я прегърна.

— Зная, че си искаш свободата — избоботи той. — И аз ти я обещах. Само че сега възникна едно усложнение… Кралят е намислил в най-скоро време да ти направи графиня. Е, нищо ли няма да кажеш?

Но Емелин само го погледна с широко отворени очи.

— Нещата няма да станат по-лесни, ако вие и бъдещите наследници на Морлекс живеят в Роксетър при твоя дядо. Толкова далеч от твоя съпруг, прекрасния граф Нийл Фицджулиън…

— О, не! — прошепна тя.

— И как трябва да тълкувам това „не“?

— Не, не искам да ставам графиня. Такива титли никога не са ме интересували. Не харесвам и двора с всичките му клюки. Аз съм златарка и член на тази гилдия. Искам Магнус да стане почтен човек.

Тя отиде до леглото и се пъхна под завивките.

— Вие се стремите към слава и почести, аз съм безразлична към тях.

Нийл съблече и останалите дрехи и се пъхна до нея под одеялото. Когато се притисна към нея, тя му обърна гръб.

— Говори с мен! — заповяда той.

Тя се обърна пак и продължително го изгледа.

— Тогава — прошепна тя, — тогава… през онази нощ, когато ви видях за пръв път, ви помислих за млад герой… един от рицарите на сър Ланселот, от рицарите на Кръглата маса… божичко, колко глупава и наивна съм била!

— И аз не съм забравили онази нощ. И сега виждам пред себе си онази стая, многото свещи, скъпите стенни килими. За пръв път от много дни бях сит, защото първата им работа беше да ме нахранят. Може наистина да си била наивна, но спомни си, че и аз бях само един неопитен млад рицар, без пукнат петак, а когато те видях да стоиш до това легло, от страх за малко да напълня гащите, защото беше толкова невероятно хубава… красива като ангел. В този миг разбрах, че съм изгубил сърцето си, че те обичам.

— Никога не сте ми го казвал!

— Крал Хенри ще обяви Джулиън за мой наследник. Архиепископ Тиоболд ще получи разрешението от папата в Рим. Един ден момчето ще стане граф Морлекс.

— Името му е Магнус. И така ще си остане. Никога няма да го нарека Джулиън. Божичко, вие не можете да го наречете Джулиън Фицджулиън… всеки ще реши, че това е прякор за подигравка.

Нийл притисна топли устни към гърдите й.

— Остани при мен, Емелин. Скъпа, ще получиш от мен всичко, което пожелаеш. Крал Хенри ще се погрижи за това. Нали ти върнах златарската работилница и къщата. Ако искаш, може да имаш отново и бегинки.

— Не, не искам. Горките жени. Често се питам какво ли е станало с Уолтър и Бертилда.

Нийл я целуна страстно.

— Ти още не си ми казала, че ме обичаш, малка вещице.

Емелин усети тежестта му върху себе си, усети до кожата си ударите на неговото сърце, видя балдахина над леглото, в което тогава се бяха любили за пръв път. И най-сетне разбра съвсем ясно. Беше го обикнала от първия миг. Беше го обичала през всички тези години. Въпреки всичко, което се бе случило между тях.

— После ще ти го кажа — прошепна тя и прегърна нежно шията му.

© 1995 Маги Дейвис

© 2004 Андреа Михайлова, превод от английски

Maggie Davis

The Crystal Heart, 1995

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Катрин Дьовил. Кристално сърце

ИК „Ирис“, 2004

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14605]

Последна редакция: 2009-11-18 12:02:26