Маги Дейвис - Кристално сърце

Емелин издържа погледа му, без дори да й трепне окото.

— Майчице Богородичке, какво трябваше да сторя? Да го убия, та да почне нова война? Вашият прекрасен принц беше дошъл тук с намерението да спи с мен. Така искаше да ви отмъсти за всичко, което сте му сторил.

Нийл я изгледа продължително, после седна на леглото.

— А как се стигнало до там, че се е озовал насред площада, при това гол?

— Джосрън и Готселм да сложат Магнус да спи.

Джосърън повлече съпротивляващия се Магнус към вратата, а Готселм ги последва.

— Милорд! — крещеше Магнус. — Майко…

— Ще си поприказваме по-късно, момчето ми. Крайно време е да научиш истината.

— Рицарите казват… наистина ли съм…?

— Вън! — изрева Нийл. — Върви с Джосрън и прави каквото ти каже.

Емелин седна в леглото.

— Кадоуладър не беше пиян. Аз му сипах от прахчетата на Гайуедан. За щастие имах още от тях, от времето, когато кракът ви беше толкова зле. Непрекъснато му доливах вино, защото мина доста време, преди прахът да подейства. Но той най-сетне заспа. След това Джийън и рицарите го изнесоха през тайния тунел под цистерната, който води от крепостта чак до реката долу. Магнус вече бях пратила с неговото пони в града с вест за Джон Авенант. Трябва да го похвалите, защото той прояви истинска смелост. И… господи боже мой, та той нищичко няма да разбере, ако му кажете, че е ваш син.

— Не чухте ли той какво каза? Половината свят подозира, че е мой син.

— Мъжете от гилдията на тъкачите са вдигнали Кадоуладър от брега на реката, а после са направили онова, което са сметнали за справедливо.

— Тук има таен тунел? Джайън и рицарите са го използвали, за да разкарат принца от тук?

— Отдавна се каня да ви кажа. Майсторът на дюлгерите го откри и ми го показа.

— След което вие съвсем случайно забравихте да ми кажете! А кога имахте намерение да поговорите с мен за френското злато?

Емелин преглътна, защото изведнъж не можа да си поеме дъх.

— Вие сте знаел? — прошепна тя.

Нийл стана, прокара ръка през косата си и отиде до камината.

— Кралят много се надяваше да изобличи Хю Бигод и останалите английски приятели на френския крал, защото те му мислят злото. Златото, което Луи праща от години на уелските бунтари, е само подробност от заговора. Вместо това сега имаме един Кадоуладър, който благодарение на моята съпруга и нейните съучастници се е озовал гол на пазарния площад, където всеки е могъл да се подиграе със синия му член. Френският крал е много набожен човек. Той добре ще си помисли дали да продължи да помага на такъв принц. Що се отнася до крал Хенри… той беше направо очарован да чуе за случилото се.

— Очарован?

— Хенри обича хубавите жени, а вие, да ви вземе дяволът, сте много хубава. Неговите шпиони са му докладвали, че вие, като предана съпруга, само сте продължила да вършите онова, което първият ви съпруг, Нюмарч, е започнал да прави още по време на войната между неговата майка и крал Стивън. Но онова, от което Хенри най-много се възхищава от господарката на Морлекс, е елегантният начин, по който успяхте да използвате на кралския банкет един печен елен, за да ликвидирате проклетите пойни птички. Според него е било много мъдро от ваша страна да имитирате загубеното бижу… той цени особено високо мъдростта, защото нали в противен случай нямаше да остане при вещицата, за която се е оженил. Съжалява, разбира се, че този път не е успял да спипа предателите от най-близкото си обкръжение, защото много му се искаше да изобличи в предателство своя верен приятел граф Норфолк. Въпреки това много се развесели, когато чу новината за синия член на Кадоуладър.

— Вие ми се подигравате.

— Ни най-малко, кълна се. Кралят не понася Кадоуладър. Смята го за самоуверен варварин. Хенри отдавна не е бил в толкова добро настроение. Това се отрази даже на Елинор. След яко пиене снощи, при което често се вдигаха наздравици за най-чувствителните части от тялото на уелския принц, той отведе своята кралица в леглото.

— Не ви вярвам.

— Ще ми помогнете ли да си събуя проклетите мокри ботуши?

Емелин се измъкна от леглото, застана пред него, за да може той да опре другия си крак в задника й, и задърпа ботуша.

— Казах ви самата истина. Хенри ни обича заради всичко, което току-що ви изредих. Иска да станем негови придворни… нещо, на което ще се противопоставя с всички възможни средства. Не искам да ви виждам близо до него. Така, а сега ми помогнете да сваля доспехите.

Той се наведе напред, за да може тя да му издърпа ризницата през главата.