Маги Дейвис - Кристално сърце

Вече беше наясно с мръсните намерения на принца. Въпреки сключения мир с Хенри искаше да продължи да я използва да му пренася златото, както го бе правила от глупост години наред. Нещо още по-лошо, вече не биваше да го предава на пастирите, защото той щеше да идва лично да си го взима и всеки път щеше да се вмъква в леглото й, за да си отмъщава на Нийл Фицджулиън.

В сравнение с Кадоуладър Нийл беше смел рицар на честта. Беше го доказал в сраженията срещу Кадоуладър и в турнира. Желанието да прелъстиш жената на друг свидетелстваше за толкова долнопробен начин на мислене, че й идеше да повърне. Това, дето принцът предполагаше на всичкото отгоре, че тя ще изневерява доброволно на съпруга си, я накара направо да побеснее. Уелсецът се залови малко непохватно да си събува ботушите. После стана, за да си свали панталона.

Емелин отново се приближи към него с гарафата. С вече помътнели очи той хвана едната й гърда и почна да я мачка. После й подаде чашата си и тя се престори, че пие.

Стиснала зъби и с ледена усмивка тя го остави да върши каквото си ще. Когато той се опита да я целуне, тя го хвана за ръката и го заведе до леглото.

Принцът не носеше нищо, освен панталона. Сега събу и него. Кожата му беше бяла като мляко, а черните косми по ръцете, краката и между бедрата му бяха в странен контраст. Той се отпусна тежко на ръба на леглото.

— Аз ще се погрижа да го забравите — почти изрева той. — Желая ви от мига, в който ви видях за пръв път… когато ви зърнах на турнира.

Той се отпусна върху възглавниците и я изгледа втренчено.

— Хубава сте… с тази разтворена рокля. Съблечете я.

Емелин почна да се съблича. В този миг беше готова, ако той поискаше това, да изтича гола до ада и обратно.

Принцът, големият герой на уелсците, лежеше по гръб и разкрачен, и тя можеше да види много дългия му, възбуден член.

Той измърмори нещо, а после очите му бавно се затвориха.

Емелин шумно въздъхна. За щастие успя най-сетне да го обезвреди, преди да е успял да я обладае. Изтича стремително към вратата и рязко я отвори.

Джайън и двама от морлекските рицари бяха застанали пред нея. Куриерът лежеше на пода.

Рицарите влязоха в стаята и се приближиха към леглото, на което лежеше заспалият принц. Видяха смаяни, че той е съвсем гол.

Джайън издърпа покривката на леглото, за да го увие в нея.

— Нямате време за това — каза Емелин. — Вземете го както си е.

Тя вече едва се държеше на крака. Вълнението и изпитаният страх, я бяха докарали почти на ръба на нервен срив. Отпусна се уморено на ръба на леглото.

Двамата рицари вдигнаха принца от леглото и го изнесоха навън.

— Всичко е наред, милейди. Ние ще се погрижим за останалото — казаха те и изнесоха навън голото тяло.

— И този, който е пред вратата… вземете и него — каза тя с последни сили.

Емелин се събуди, защото някакъв мъж със свещ в ръката се беше навел над нея, а тя не можеше да разбере кой е, защото лицето му беше цялото в пръски кал. Извика силно.

— Какво е ставало тук? — попита я Нийл и по гласа му личеше колко е уморен. — За малко да си съсипя добрия кон, за да стигна тук час по-скоро. Какво, по дяволите, е станало?

До нея Магнус подскачаше от радост и го гледаше с щастливи очи.

— Милорд, колко е хубаво, че отново сте тук.

Нийл го изгледа навъсено.

— Не съм ти милорд, аз съм ти баща! И побързай да слезеш от това легло. Вече си много голям, за да спиш при майка си.

Емелин се надигна и придърпа завивката до врата си.

— Да не сте се побъркал? Втурвате се тук като луд и говорите на Магнус такива неща? Джосрън, донесете от масата няколко свещи. После можете двамата с Готселм да си вървите.

— Мой баща? — попита Магнус с широко отворени очи.

— Не ти е баща — сопна му се Емелин. — Нали знаеш, че когато не е в настроение, приказва какво ли не.

Нийл отиде до камината и взе да рови жаравата, докато пламъците лумнаха отново. После съблече мръсното си палто и го метна на един стол.

— В Честър разбрах от рицарите, че принц Кадоуладър е бил намерен на пазарния площад в Морлекс… гол и пиян. Оная му работа била намазана с черна боя — каза Нийл.

— Със синя — поправи го Емелин. — И не намазан, а боядисан. Идеята не беше моя. Направили са го бояджиите на Авенант. Те мразят уелсците.

— По дяволите! — изрева Нийл толкова силно, че Джосрън изтърва току-що запалената свещ.

Нийл се приближи към леглото и се наведе над нея.

— А знаете ли пък уелсците колко мразят да се подиграват с тях? Крал Хенри отдавна ми обръща внимание на това и ме е предупредил. Ако някой се подиграе с уелски владетел, той се отказва от трона, праща жена си в манастир, лишава потомството си от наследство и отива в изгнание.