Маги Дейвис - Кристално сърце

Тя се въртеше неспокойно в леглото. Защо беше толкова недоволна?

Най-сетне спря да вали, защото силен вятър прогони надвисналите облаци. Щом земята поизсъхна, селяните почнаха да орат нивите. Нийл изпрати двама от рицарите си да вземат копията му, тъй като кралят и граф Честър бяха решили да има още един турнир.

Един ден я посети Джон Авенант, който, за голямо учудване на Емелин, беше получил писмо от Найджъл Фулър.

— Госпожо, всички вярвахме, че е мъртъв. Но се оказва, че за наказание, задето ви е помагал в бягството, са го пратили окован във вериги за Йорк, а там са го купили някакви търговци от Брюж. Това ни пише в писмото си.

Емелин слушаше смаяна, докато Авенант й четеше писмото. Защото в него имаше не само поздрави за всички и най-вече най-хубави пожелания за господарката на крепостта, но и предложение платовете, който се тъчаха в Морлекс, да бъдат продавани и в Брюж. Найджъл предлагаше дългосрочен договор и гарантиран годишен доход.

— Но нали във Фландрия тъкат толкова много плат — учуди се Емелин. — Нали затова купуват нашата овча вълна. Малките количества, които тъчем тук, са били всякога предназначени за нашите нужди.

Емелин знаеше, че досега необработената вълна се изпращаше от Морлекс, а на мястото, за което беше предназначена, чирачетата я очистваха от мръсотия, отпадъци и фъндъци, превързваха я с канап и я изпращаха в даракчийниците.

Тукашните тъкачи си оставяха най-тънката вълна, от която предачките правеха вълнена прежда. От нея тъчаха плат, подобен на ленения, който след това се обработваше в тепавиците.

Емелин често беше наблюдавала как Найджъл и неговите чираци тъпчат с боси крака в чебурите натопения във вода плат — начин, който се наричаше валяне.

След това платът се кардираше и така се покриваше с тънки власинки, които се изравняваха с големи ножици, докато не се получеше фина, равна повърхност. От още недообработения плат с малки клещи се отстраняваха възелчетата, после той отново се изпираше, за да се отстранят мазнината, туткалът и мръсотията и за втори път се тепаше с бита глина. Така фините, подаващи се от нишките власинки се степваха, а до известна степен и самите нишки, и яко степаният плат вече не можеше да се измъкне нито едно конче.

Изтъканите в Морлекс платове бяха от най-фините.

Тайната се състоеше в това, че тепането и подравняването се повтаряха няколко пъти. Ушито от такъв плат палто беше не само красиво, но и водоустойчиво.

Предложението на Найджъл предполагаше, че ще трябва да доставят далеч по-големи количества от този плат. Идеята бе примамлива, но със сигурност не беше лесно да се реализира. Емелин можеше все пак да разбере защо Авенант е толкова възбуден. А също, че Найджъл е много амбициозен младеж. Дали все още си мислеше, че я обича?

— Фламандският търговец на платове, който ми донесе писмото на Найджъл, ми разказа, че той е жаден да научи новини за вас и за момчето. Затова го осведомих за онова, което ми е известно.

— Което значи? — попита Емелин и му върна обратно договора, подготвен от Найджъл.

— Писах на Найджъл, че отново сте бременна. Научил го бях от жена си.

Емелин го изгледа студено.

— Чувствам се много поласкана, че ми показахте този договор — каза тя. — Но се боя, че аз самата няма с какво да ви помогна. Ще трябва да поговорите с моя съпруг. Защото ви е необходимо неговото съгласие, ако решите да започнете търговия с фламандците.

Авенант беше явно разочарован.

— Но, госпожо Емелин, нали идваме при вас всеки път, когато имаме нужда от помощ, а вие всякога сте ни подкрепяли със съветите си. Толкова добре сте ориентирана в нашия занаят…

Емелин не знаеше какво да му отговори. Нали не можеше чисто и просто да му заяви, че скоро ще напусне Морлекс и ще живее другаде.

За пръв път осъзна колко е необходима в Морлекс. За тях бе не само господарката на крепостта, но и техен банкер и сараф.

Изведнъж я обзе странното чувство, че Нийл Фицджулиън сигурно нямаше да възрази, ако тя реши да остане в Морлекс.

Сигурно ще се измокри до кости, каза си Емелин, когато се загледа подир Авенант, който препусна по пътя към реката. За щастие поне не беше студено. Наближаваше октомври и тогава щеше не само да вали, но и да стане ужасно студено.

Емелин отиде в кухнята, за да помоли едно от момчетата да доведе Магнус от помещението за рицарите. Докато ги чакаше, изпи чаша бира, която й предложи готвачът.

Роксетър. Едва си спомняше града. Като дете беше ходила там няколко пъти. Дядо й беше още тогава мълчалив стар човек с много тъмни очи и черна коса, която почваше да побелява. В младостта си е бил воин и приятел на крал Хенри Първи, по-късно учен, прочут и почитан не само в Англия. Понякога го наричаха и Саймън евреина.