Маги Дейвис - Кристално сърце

Хенри стана, пресуши чашата си и скочи от високия подиум, на който беше сложена официалната маса. С бързи крачки тръгна да пресрещне своята кралица.

Бекет се наведе напрегнат напред, стиснал толкова силно ръба на масата, че от пръстите му пръсна кръв. Дьо Лейси му хвърли подигравателен поглед.

— Къде е? — измърмори канцлерът. — Къде е медальонът?

Хенри стоеше с гръб към тях и гостите не виждаха нищо.

Затова и Емелин не можа да зърне бижуто. Нийл й хвърли поглед, който сякаш й казваше, че мигът, очакван с нетърпение и страх, е дошъл.

Кралят бе взел ръката на кралицата в своята и я беше вдигнал високо, сякаш щеше да почне да танцува. Отведе я така по пътеката до официалната маса, беше навел глава към нея и тихо й казваше нещо. Веждите на Елинор се вдигаха предизвикателно нагоре.

— Господи, какво им става пак на тия двамата! — измърмори дьо Лейси.

Устата на Хенри беше присвита в саркастична усмивка, на която тя отвръщаше с котешко коварство. Двамата пристъпваха бавно напред. Всеки в залата можеше да предположи колко много се обичат и колко силно се мразят. От гърлата на гостите се изтръгна високо „ура!“, а усмивката на Хенри стана язвителна.

Бекет пресуши чашата си.

— Защо взимате всичко толкова на сериозно, Бекет? Това ще ви донесе в бъдеще големи неприятности, помнете ми думата.

Роклята на кралицата беше с дълбоко деколте, както бе в момента модерно във Франция, и можеше да се види началото на прочутите й красиви гърди. На тънката й шия на златна верижка висеше подаръкът на краля — обрамчено в злато кристално сърце. На фона на бялата й кожа то грееше и блестеше на светлината на свещите както парче лед срещу слънцето.

Кралят я придружи до нейния стол, сложи ръце на раменете й, привлече я към себе си и я целуна. После вдигна високо кристалното сърце и притисна устни към него.

Лицето на канцлера приличаше на маска, но очите му го издаваха. И на него му беше направило впечатление онова, от което Емелин изпита истински шок. Умният и проницателен Хенри Анжу беше забелязал, разбира се, тънката пукнатинка, докато държеше сърцето в ръка.

— Това няма значение — каза Нийл, сложи си наметалото и слезе бързо по витата стълба на кулата.

— Какво искате да кажете с това… „няма значение“? — извика Емелин, която бързо го последва, наметнала пеньоара си.

Непредвидимият Хенри отново беше станал пръв и всички бързаха да го настигнат. Магнус и Джосрън чакаха Нийл долу с Юпитер.

— Трябваше вече да сте разбрала как се държат тези двамата един с друг и как уреждат противоречията си.

Магнус се вкопчи в Нийл, който сложи ръка на рамото му.

— Но нали казвате, че е отмъстителен — прошепна тя тихо, за да не я чуят другите.

— Той може и да е разбрал, че това сърце не е онова, което й е подарил, но нали ви казах, че това вече няма никакво значение. След празненството той е спал с нея. Слугите казаха, че двамата са си правили кефа в леглото чак до разсъмване. Миналата нощ той пак е бил с нея.

След което, още преди разсъмване, беше препуснал в посока към Честър. Придворните му щяха да се потят чак до вечерта, докато най-сетне успеят да го настигнат. Дори принц Кадоуладър се е видял принуден да стане посред нощ, за да се сбогува с краля. Сега навсякъде цари бъркотията, обичайна при вдигането на шатрите.

Нийл беше получил кралска заповед да се яви, придружен от петдесет рицари, при граф Честър, своя сюзерен, за да положи там като васал ежегодната си клетва за вярност в присъствието на краля. Джосрън щеше да го придружи вместо Уолтър. Магнус се цупеше, защото той щеше да остане в крепостта.

Емелин бе щастлива, че не е омъжена за Хенри. Неговата непредвидимост, бурният му темперамент и демонстративните му изневери тя не би могла да понесе.

Сега последва Нийл, който поведе коня си към предния двор, в който трескаво товареха каруци и оседлаваха нетърпеливо цвилещи коне. Не проумяваше как съпругът й може да твърди, че няма значение дали кралят е разпознал, че кристалът е копие.

Все пак докато кралят бе гостувал в Морлекс, беше успяла да разбере, че кралят и кралицата, както и всички придворни, живеят в някакъв илюзорен свят.

В същия миг Джосрън дотича с пергаментен свитък в ръка, превързан с червена панделка, и го подаде на господаря си, който тъкмо пристягаше седлото.

Нийл й подаде свитъка, навъсен и леко притеснен.

— Досега все нямах време да поговоря с вас за това — каза той.

Беше ясно, че лъже. Ставаше дума, изглежда, за нещо неприятно, което е отлагал до последния миг. Емелин пое свитъка с лошо предчувствие.