Маги Дейвис - Кристално сърце

Що се отнася до Емелин, тя се беше впуснала в тази авантюра от егоистични съображения. Възможността да направи копие на кристалното сърце отговаряше на собствените й планове за бъдещето. Не й беше лесно да убеди Нийл и канцлера, че може да направи толкова добро копие, че кралят да остане измамен. Ако успееше наистина, щеше да си спечели благодарността на влиятелни, могъщи личности. А бог й е свидетел, че тя имаше нужда от такива покровители.

Колкото и да се стараеше да не се изпречва на пътя на Уелския принц, не можеше да е забележи, че през последните няколко дена той я гледаше с неприятна настойчивост. Мисълта, че може един ден да срещне отново куриера, донесъл златото, я преследваше дори в сънищата й.

С помощта на Ортмънд нямаше да е кой знае колко трудно да възстанови украшението. Проблемът беше по-скоро в това, че имаха твърде малко време. Тайничко се молеше да успеят за броените часове, с които разполагаха.

Ортмънд я погледна изпитателно.

— Всичко е наред — успокои го тя. — Просто се бях замислила за това, че на този свят едва ли има щастлива семейна двойка.

Когато Бекет излезе от градската къща, чу камбаните, които призоваваха за молитва монасите от техния манастир в околностите на Морлекс, въпреки че до зазоряване оставаха още цели три часа.

Нийл, който го беше придружил до двора, се върна в работилницата и на прага за малко да се спъне в спящото на пода дете. Той се наведе, вдигна момчето, седна на един стол и силно го прегърна.

Емелин и Ортмънд, навели ниско глави над работата си, не забелязаха нищо. Вътре беше задушно и горещо — Ортмънд бе затворил кепенците, за да ги предпазят от ятата мушици, които в противен случай щях да налетят на запалените свещи.

— Същинска лудост е да се работи толкова бързо — измърмори през зъби Ортмънд. — Проклятие, я вижте това!

— Не виждам нищо — каза Емелин. — Мисля, че е съвсем като предишното.

Нийл затвори очи и се заслуша в разговора на двамата, в който ставаше дума за някаква пукнатинка, но на него това не му говореше нищо.

Съжаляваше донякъде, че жена му и Ортмънд се оказаха замесени в тази история, въпреки че и двамата се съгласиха, без да се колебаят. Ако наистина успеят да направят копието до сутринта, ще трябва да възнагради Ортмънд. Не само за работата му, но и за това, че рискува живота си. Със сигурност ще достави най-голяма радост на този човек, ако му купи от гилдията майсторско свидетелство. Ако на неговата възраст все още не го притежаваше, причината можеше да е само липсата на пари.

Той отвори очи, за да гледа жена си, на светлината на свещите тя беше прелестна и много женствена, въпреки че беше препасала огромна кожена престилка. Червената й коса блестеше като току-що полирана мед. Наистина по-добра господарка на крепостта той не можеше да си пожелае. Неговата мила, мъничка златарка.

Съмняваше се дали тя наистина си дава сметка за опасността, на която се излага с тази поръчка. Кралицата нямаше да може да защити никого от тях, ако съпругът й разбере истината.

Но вече знаеше, че смелостта е едно от най-големите достойнства на Емелин. Беше я принудил да се омъжи за него, беше й отнел богатството, дома и сина. Знаеше, че въпреки това не я е покорил. И все пак тя беше станала неделима част от неговия живот и вече не знаеше какво би правил без нея. Това беше самата истина.

Тя му шиеше дрехите, хранеше се заедно с него, беше се грижила всеотдайно за него, когато той се боеше да не изгуби крака си. Тя лежеше всяка нощ до него и дори беше толкова приятно само да усеща нейната топлина, без дори да споменава за насладата, която му даряваше всеки път, когато му се отдаваше. Да, и тя беше заслужила благодарност.

Малко ужасен трябваше да си признае, че е влюбен в нея. Той обичаше жена си. Не можеше да каже кога именно, но навярно в някой ден от съвместния им живот, докато се стараеха само да се търпят взаимно, тази малка горда вещица беше покорила сърцето му.

С какво можеше да я възнагради? Вече му беше пределно ясно, че най-горещото й желание е да бъде свободна.

Но той я обичаше!

Мисълта да й дари свободата беше непоносима. Ако я пусне да си отиде, тя ще вземе и Магнус, а също и детето, което растеше в корема й. Той щеше да загуби всичко. Никоя битка не го беше плашила колкото тази ужасна мисъл.

Ами ако я прати при нейния дядо? В Роксетър? Въпреки че се наложи да плати на Хенри голяма глоба, задето се беше оженил без неговото разрешение, бяха му останали достатъчно пари, за да се погрижи за издръжката й в дома на стария Симон. Представяше си колко учудена ще е тя, когато разбере, че не е пилял чак толкова безразсъдно богатството й, колкото тя си мислеше.